Защо руснаците готвят специални ястия за религиозните празници

Евгений Жигалов/Getty Images
Голямо влияние върху кулинарните традиции оказва православието, което повелява вярващите да не консумират храна с животински произход през по-голямата част от годината.

Руските християни са свикнали да водят натурално стопанство исторически – те отделят много време за отглеждане на добитък и обработка на земя в сложни климатични условия. На плещите на жените лежат много задължения у дома и на полето, затова не остава много време за приготвяне на сложни ястия.

Както пише немският етнограф Йохан Георги в своя труд "Описание на всички народи, обитаващи Руската държава" през 1799 г., руските селянки "освен работата си… те се прибират у дома и ходят на полето, където работят наравно с мъжете, с малки изключения". Жените свършват домакинската си работа късно вечер, а стават в 4 ч сутринта. И макар че основната храна е хлябът, дори той се пече веднъж седмично заради липса на време.

"Факторът време, неговата икономия е и в основата на приготвянето на храна за обедната и празничната трапеза  – т.е. храната, за чието приготвяне е нужно много време, е "по-сложа", по-качествена и разнообразна", пише руският историк Леонид Милов в книгата си "Великоруският орач и особеностите на руския исторически процес".

Празник след въздържание

Празниците са рядкост в живота на селяните – те са или тясно семейни, или църковни. В такива дни сутрин те ходят на църква, а след това приготвят празничен обяд у дома. Най-често с религиозните празници завършват постите – дълги периоди, през които, освен духовен аскетизъм, се налага и въздържание от храна с животински произход.

Разделянето на руската кухня на постна (растителни продукти, риба и гъби) и храна с животински произход (месо, мляко и яйца) възниква още когато Рус се покръства през XX век. В православния календар на постите се падат около 200 дни в годината, като често тези периоди траят по 40 дни, затова вярващите очакват края на постите с особен трепет. Постите преди Коледа предшестват Рождество Христово, а Великият пост завършва с Великден.

"Хората се приготвят за храмовия празник предварително – варят пиво и събират роднини и приятели, които обикновено идват в самия ден на празника за вечеря. Гостите носят пироги. Пиршеството започва от момента, в който свещеникът изпява молебен в дома на домакина. Пируват по 2-3 дни, като прекарват времето в пиене, почти непрестанно ядене, пеене на песни и танци", пише в книгата "Генерално съображение за Тверската република… 1783-1784 г.".

Какво се яде на празник

За празничната маса обикновено се приготвят шчи с месо и яхнии, месо и пача, солянка с месо.

"В някои райони за големите празници освен шчи с месо ядат и сметана с пшенични кифлички, бъркани яйца с шунка, блини, калитки, пирожки с лук, зеле, месо и риба. За десерт ядат меденки, лешници, пастила и горски плодове.

Тържествата са съпроводени с напитки, които най-често са домашно приготвени – бира, меден квас, по-рядко вино.

За големите религиозни празници се приготвят специални ястия. Например, на великденската трапеза се сервира кулич, пасха с извара и боядисани яйца. Тези блюда имат сакрален смисъл за вярващите и олицетворяват възкръсването на Исус Христос и други религиозни символи.

Някои религиозни празници съвпадат с началото на събирането на реколтата. Така например, на 14 август православната църква почита паметта на Светата троица – Кръста Господен, образа на Спасителя и иконата на Владимирската Богородица. Това е първият ден на Успенския пост. От този ден се позволява да се ядат плодове и да се събира мед. Този празник се нарича Меден или Маков спас.

На 19 август се отбелязва празникът Преображение Господне – в народа го наричат Ябълков спас. От този ден нататък могат да се събират ябълки. В миналото в този ден хората носят ябълки в църквата, за да ги осветят, а вкъщи правят празнично ястие със събрания урожай – ябълкови пироги. Днес тази традиция на освещаване е запазена само в много религиозните семейства, но самите празници Медов и Ябълков спас си остават все така популярни.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"