Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Един от най-известните съветски лозунги e призивът за свобода от "кухненското робство". Хората могат да се хранят в огромен брой столове, кафенета и ресторанти. И, разбира се, съветските граждани имат своя собствена "бърза храна". Но какво биха избрали за бърза закуска?
Тази пържена питка, пълна с кайма, е най-известното ястие в кримско-татарската кухня. Чебурекът става популярен в Съветския съюз с развитието на черноморските курорти, където може да си го купите по пътя към плажа. След това в цялата страна започват да се отварят така наречените кафенета "чебуречная". В такива заведения могат да се ядат не само месни питки, но и такива със сирене или зеленина и да се пие кафе (или нещо по-силно!).
Чебуречная "Дружба" на Сухаревския площад, открита през 1957 г., все още обслужва гости в Москва. Нейните посетители идват тук заради носталгичната атмосфера - и за любимите си чебуреци, разбира се! А в черноморските курорти те все още са популярна улична храна.
Жителите на Петербург ги наричат "пишки", а кафенетата, в които се предлага основно този специалитет, се наричат "пишечная". Московчани ги наричат "пончики", а заведенията - "пончиковая". Казват, че тези понички са наистина различни, но тази тема винаги предизвиква спорове.
Във всеки случай съветските понички са много различни от американския вариант: това е просто пържено тесто с дупка в средата и покрито с пудра захар. За да се заситите, са ви необходими само 3-4 понички.
В Санкт Петербург пишките все още са част от местната кухня - там има много "пишечни", където можете да опитате тази съветска класика.
В Москва в парковете Соколники и ВДНХ все още можете да пробвате вкуснотиите на местната "пончиковая".
Също така в Татарстан и Башкирия можете да опитате регионалните понички, наречени "баурсаки".
Павилионите за сладолед в СССР са много популярни не само в парковете, но и в универсалните магазини. Много хора отиват в ГУМ, Главния универсален магазин на Москва, само за да си купят специален сладолед във вафлена фунийка. Сладоледът винаги се продава, дори и през зимата, и е много популярен.
Днес в големите градове можете да видите модерни павилиони за сладолед, може би в по-малки количества, но с по-голямо разнообразие от видове.
През лятото може да се яде захарен памук във всеки съветски парк. Това е едно от най-любимите (и достъпни) лакомства на всяко дете. Единствените съставки са захар и сироп, който оцветява захарния памук. Предлагат се бял, син, розов, жълт и зелен цвят.
Днес обаче захарният памук не е толкова популярен в Русия.
Месото на шиш, приготвено на скара, е традиционно кавказко ястие, което по съветско време става синоним на летните уикенди. Съветските граждани просто обичат своите барбекюта на открито. Освен че си го приготвят сами, шашликът една от най-популярните улични храни от териториите на Прибалтика до Далечния изток. Но, разбира се, най-вкусният шашлик може да се намери в Кавказ.
Руската народна храна - пирожок (печена или пържена пирожка с мая във формата на лодка с различни пълнежи) - се продава на сергии по пазарите, гарите и в специални кафенета, наречени "пирожковая". Вътре има високи маси, на които може само да се стои. Гостът може да избере един от десетина вида пирожки и да пие горещ чай. Сред удобствата е също така, че можете да вземете пирожки от такива кафенета със себе си за из път.
Друг вариант на кафене за бързо хранене с монокухня е "пелменная". По съветско време това са много евтини заведения, в които често има само един вид пелмени. В Урал, освен различни месни пелмени, може да се намерят и рибни пелмени. Обикновено се поднасят със заквасена сметана или майонеза.
В днешно време такава бърза храна може да се намери в търговските центрове и гастрономическите улици, но те вече приличат на модерни кафенета.
Основната закуска в СССР е била бутерброд - взета от немски език и преведена като "сандвич", но изглежда малко по-различно. По същество това е просто хляб с масло и нещо друго, например колбас, сирене, краставица или дори червен хайвер.
Обикновено сандвичите се приготвят вкъщи, но можете да ги намерите във всяко кафене за бързо хранене в СССР. По съветско време в големите градове дори има кафенета с автомати, в които се продават тези сандвичи. Днес този формат вече почти не съществува, въпреки че някои кафенета имат в менюто си сандвичи в съветски стил. Вместо това много по-често се срещат сандвичи в европейски стил.
Във всеки парк има автомати за продажба на различни видове безалкохолни напитки: след захарния памук и сладоледа хората, очаквано, ожадняват! Обикновено може да се избира между газирана вода и газирана вода със сироп. Освен това всички пият от една и съща чаша, която идва от автомата, като само я изплакват с вода!
Сега такива машини могат да се намерят само в музеите.
"Блинная", или заведение за палачинки, е по-рядко срещано място в СССР, отколкото "чебуречните" или "пончиковите". В тях се приготвят блини (палачинки) с масло, заквасена сметана, конфитюр, кондензирано мляко и месо. Но палачинки с хайвер, например, не се предлагат навсякъде.
В наши дни павилиони за палачинки има в почти всеки търговски център.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
