Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Бях на 21 години. Запознах се с едно момиче в Tinder, водехме прекрасни, задълбочени разговори. Скоро се срещнахме и в реалния живот беше все едно говоря със стената - тя даваше отговори от една дума, придружени със саркастичен смях. Само аз говорех, а тя едва се включваше. Ако я попитах за любимата ѝ музика или хоби, тя просто казваше "не знам" и свиваше рамене. Беше много неловко и имаше много моменти на дълго мълчание. Оказа се, че моят запас от теми за разговор не е толкова голям, колкото си мислех; срещата продължи около 40 минути. Всъщност просто не можах да издържа повече.
Преди да тръгнем, тя предложи да отидем до едно място наблизо, за да видим една от най-хубавите гледки на Москва отвисоко. Съгласих се и се качихме. На върха започна да ми обяснява колко добре си е прекарала и колко ме харесва. После се наведе за целувка. Но вместо да я целуна в отговор, аз ѝ стиснах ръката. Не е изненадващо, че се запътихме направо към метрото и тръгнахме в различни посоки.
Преди известно време срещнах един италианец в Tinder. На профилната си снимка бе типичният италианец – красив и с къдрава коса.
"Това е перфектно - помислих си аз - италианците се приятни и забавни хора". Бях пълна с предразсъдъци и си мислех, че знам всичко. Представих си как пием вино, релаксираме и се смеем, а той ми казва колко съм красива.
В действителност, когато най-накрая го срещнах, се оказа, че е с десет години по-голям от мен и с 10 см по-нисък от очакваното. По време на целия ни разговор вероятно казах само една дума и това беше "здравей".
Не спираше да говори. Този човек се оказа доста странен. Разказа ми историята на Древен Рим, имената на императорите и годините на тяхното управление. Нито веднъж не ме попита нещо за мен и всеки мой опит да се включа в разговора беше прекъсван от "и нека да не забравяме Тиберий...".
След 40 минути не издържах и му казах, че си тръгвам. Завърших разговора, като споменах, че ми е било приятно да се видим. Извиках сервитьора, извадих чантата си, надявайки се да платя сметката и никога повече да не го видя. Тогава той извика: "Ти си жалка!". Извади пари от джоба си, хвърли ги на масата и избяга, без да изчака сметката да пристигне.
Още една среща в Tinder. Запознахме се чрез общи приятели в интернет. Разбрахме се да се срещнем на паметника "Шухов" до езерото Чистие пруди в Москва. Пристигнах рано и я зачаках. Първоначално чаках 20 минути, после 40 минути, но от нея нямаше и следа. Помислих, че вероятно е време да поговорим, затова ѝ се обадих, но тя не си вдигаше телефона! Звъннах отново след 10 минути. Без отговор. Когато звъннах за трети път, тя вдигна и ми прошепна: "Не мога да говоря точно сега, на семинар за личностно развитие съм!". "Е, разбрахме се да се срещнем по това време", казах аз. "Но аз съм на семинар за личностно развитие, не мога просто да стана и да си тръгна!", отговори тя.
Аз обаче реших да я видя от любопитство, за да разбера за какво личностно развитие говореше. Излишно е да казвам, че след това не се срещнахме отново. Оказа се, че предпочита да обикаля из града със своя 4x4 Pajero, вместо да ходи (въпреки че бе прекрасно лято), а щом пристигна на мястото на срещата, веднага седна вътре, защото беше твърде мързелива, за да ходи. Казах ѝ, че ако се стреми към личностно развитие, то не трябва да пристига на среща със закъснение от два часа и половина.
Къде можеш да намериш всякакви луди хора? В Tinder, разбира се. Не бях във връзка и исках да се забавлявам. Намерих човек, с когото си допадахме в Tinder, така че се съгласихме да продължим разговора си във Facebook.
Може би не бях особено заинтересована от самото начало, но имаше нещо в него, което ме грабна. Разговорът не се свеждаше до обичайното: "Здравей, красавице! Майка ти търси ли си зет?". Беше много по-интересно. Името му беше Андрей (обичам това име) и изглеждаше доста мъжествен.
Пишехме си и си говорехме през цялото време. Бях наистина очарована от него. Той се обръщаше към мен, използвайки учтивата форма "Вие" и всичките му послания ми напомняха за писмата, които Онегин пише на Татяна. Сметнах го за наистина интересен човек с необичайна представа за живота.
Говорехме и говорехме, но той така и не предложи да се срещнем. Стори ми се странно, защото момчетата не обичат да чакат толкова дълго. Прекарвах по цели дни и нощи с телефона, залепен за ръката ми! В крайна сметка настоях да се срещнем, защото живеехме само на 10 минути един от друг!
Както и да е, срещнахме се след един месец непрекъснато изпращане на съобщения от кафенета. Настъпи денят, пристигнах и най-сетне се видяхме.
Очаквах, че е висок и мъжествен, но всъщност той беше само малко по-висок от мен и наистина слаб. Припомних си, че не бива да съдя по външния вид, особено след като е толкова интересно да се общува с него.
Седнахме... имаше неловко мълчание... Опитах се да се усмихна и да започна разговор. Забелязах, че ръцете му треперят.
- Всичко наред ли е - попитах аз.
- Не, всичко е наред, просто знаех, че това ще се случи.
- Емм ... какъв е проблемът?
- Искам да кажа, не можеш ли да видиш и сама? Аз въобще не съм такъв, какъвто си ме представяше. Виж себе си и виж мен - целият разговор продължи по същия мрачен начин. Опитах се да поспоря с него, за да разведря обстановката, но нямаше полза. След 15 минути бях изтощена и дори не бях сигурна защо се опитвах да утеша човек, когото не познавах. Изпих си чая и казах, че е време да си ходя.
Беше ми тъжно за него, но не съм майка Тереза. И на всичкото отгоре изобщо не бях разочарована (макар да бях загубила толкова време да си пиша с него).
Чувствах се като някаква богиня, за която малцина са достойни, но всичко това се промени след този инцидент в Tinder.
Баба ми много искаше да се запозная с казахстанец. Говорим за любимата ми баба, която прави най-вкусните пайове на света, затова се предадох и реших да ѝ угодя.
Точно по това време някакъв човек от южната част на Казахстан ме тормозеше онлайн. Харесах му пост на някакво национално събитие. След това той намери профила ми и започна да ми пише постоянно.
Срещнахме се и беше ужасно. Той закъсня с половин час, а аз съм от хората, които ценят точността. Освен това имаше толкова голяма глава, по-голяма дори от тази на Назарбаев (президентът на Казахстан) и се хвалеше със своите роднини и постижения. Неговите така наречени постижения включвахa заплащането на пътуването му до Москва и това, че редовно взима пари от баща си. Освен това ме опипваше, отвратително!
Казах му, че ме боли стомахът и си тръгнах, но това не го спря, защото месец по-късно отново се свърза с мен онлайн. Аз съм търпеливо момиче, затова известно време понасях опитите му, подсказвайки му, че между нас няма да се получи и той трябва да си намери друга. В крайна сметка не издържах и го блокирах.
Оттогава започна да се свързва с мен от различни акаунти, първоначално като изпращаше покана, а след това заплашваше да намери приятелите ми и да си отмъсти. Беше истински ад. Той се отказа само след като се ожени.
От друга страна обаче баба ми вече не настоява да изляза с мъж от Казахстан.
Бях сам и една рускиня се свърза с мен в Badoo. Започнахме да си говорим, а след това тя ме попита дали искам да се срещнем. Предложих конкретен ресторант, но тя поиска да отидем в много хубав, но скъп ресторант на бул. "Цветной".
Погледнах менюто онлайн и си помислих, че е малко прекалено. "Но без притеснения". Работеше в модната индустрия като модел, така че ако иска прелестна вечеря, ще има прелестна вечеря, помислих си аз.
Стигнахме до ресторанта и тя беше много мила, английският ѝ бе доста добър, разговаряхме, разбирахме се чудесно, имахме доста общи неща. Беше перфектно.
После седнахме, а тя поръча голяма купа скариди и каза: "Искам бутилка вино". Съгласих се и тя взе най-скъпата бутилка от менюто. Мисля, че бутилката е 8000 рубли и е по-скъпа от самата храна. Но добре, имахме голяма бутилка вино и парите не бяха проблем. Седяхме там, разговаряхме, прекарвахме си чудесно. И тогава тя предложи да се разходим.
Излязохме и изведнъж тя каза: "Трябва да ти кажа нещо. Аз съм омъжена". Бях малко шокиран и отвърнах: "Добре. Омъжена, но все пак сама или омъжена омъжена? А тя хаза: "Не, омъжена омъжена". А аз: "Защо излезе на среща с мен, ако си омъжена?". Тя отвърна, че съпругът ѝ е безработен алкохолик, който си стои вкъщи и никога не я извежда навън.
"Това е единственият начин да се срещам с хора".
Останахме си приятели. А тази жена е зашеметяваща, невероятно красива. Можеше лесно да си намери добър човек с пари, кола и къща. Но по-късно научих, че имат и едно дете.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си