Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Четиригодишната Белла Девяткина участва в телевизионното шоу "Удивителни хора". Пред очите на изумените възрастни тя разговаря и чете на глас на руски, английски, френски, немски, испански и китайски, а след това преразказва прочетеното на арабски. Майката на Белла казва, че първоначално със съпруга ѝ прости искали детето да говори свободно английски. Когато тя е на 10 месеца, решават, че е необходим и френски.
Преди да проговори Белла учи думи по картончета. На три години в обучението ѝ въвеждат китайски, след това испански, немски и арабски. Сега всичките ѝ уроци преминават в различни форми: театрално студио на английски, уроци по рисуване на френски, фигурно пързаляне с треньор германец. Случаят на Белла е изключение. Само че случаят на нейните родители далече не е единствен. Мнозина искат да "създадат" вундеркинд, запълвайки деня на детето си с повече занимания, отколкото е работният ден на възрастен човек.
"Пеене – от пет години, театрално творчество и английски език – от шест години, шах – от седем години, хореография – от девет години, а също и кръжок по декоративно-приложно изкуство", така Елена, майката на 11-годишната Юлия от град Миас, Челябинска област, описва занимания на детето си. По думите на Елена в пети клас, в който е Юлия, всички деца посещават допълнителни занятия и кръжоци. Само едно дете е изключение по "здравословни причини".
Освен на училище или на детска градина много деца ходят на допълнителни развиващи или спортни занимания. Социалните мрежи на щастливите родители в столиците и градовете с милионно население са пълни с безброй снимки с извънкласните ангажименти на техните деца.
По данни на Росстат в Русия има над 32 милиона деца на възраст до 14 години, а това е над една пета от цялото население. Родителите искат бъдещето им да бъде блестящо, а главното препятствие по пътя към успеха, според мнозина възрастни, е безделието и... информационните технологии.
"Ако детето не се занимава с нещо, то ще си губи времето с компютърни игри и ще лентяйства", казва Екатерина от Велики Новгород, майка на 4-годишния Рома. "Ние не разполагахме с толкова информация, нямаше интернет и компютри, а сега те, тъкмо обратното, имат много информация, която трябва да бъде филтрирана", казва Наталия от Москва, майка на две дъщери на 10 и 16 години. "Ако детето е натоварено умерено, то успява и в училище, и в музикалните занимания, и в спорта. Главното е детето да има интерес към нещо, тогава не си пълни главата с всякакви глупости и не седи с телефона в ръка", казва тя. Майките не искат да си спомнят, че в тяхното детство същото зловредно влияние се е приписвало на телевизора.
А тъй като не всяко дете има изявени предпочитания към определено занимание, първият избор вместо него правят родителите. Най-отговорните сред тях се стараят да ангажират децата си от най-крехка възраст: търсачката "Яндекс" при набиране на "къде да дам детето …" сама завършва изречението: "...от 3-годишна възраст ". Търсенията с този въпрос връщат около 277 милиона резултата.
Понякога изборът е продиктуван от собствените нереализирани амбиции на родителите. Екатерина разказва, че в детството си е искала да се занимава с музика – пеене и пиано, но майка ѝ отказала да я води на уроци. Сега нейният син Рома се занимава с музика (и с гимнастика) и по-конкретно с пеене. "На Рома му харесва да пее, навярно това са гените на майка му", казва Екатерина.
Разбира се хиперзаетите деца имат и свободно време – почивните дни и ваканциите. Само че колко "свободно": почивните дни са времето с родителите, а ваканциите са любимото време за извънкласни мероприятия, а пък и не бива да се забравя наученото в училище. Освен това има и "задачи за през ваканция". През по-голямата част от годината нашите деца са заети също като възрастните в режим 5/2 под бдителния поглед на учители, преподаватели, треньори и родители.
Нещо повече, според писмо на руското министерство на образованието и науката от 5 септември 2018 г. учениците са длъжни да участват в извънкласна дейност. В училищата действа традиционната за руснаците практика за представяне на обяснителни бележки: не ходиш на занятия – донеси бележка къде се занимаваш, в какви кръжоци и секции или пък, че си възпрепятстван по здравословни причини.
Столичните родители почти не познават този ред: извънкласната дейност тук е по-скоро "по желание". Регионалните учебни заведения обаче се отнасят по-трепетно към изпълнението на разпоредбите на образователното ведомство. Анна от Велики Новгород, майка на дъщеря и син, казва, че в техния град възможностите за занимания са малко, а пък наличните са скъпи. Много деца обаче посещават извънкласните занимания, само за да "отбият" същата тази задължителна "извънкласна" дейност.
"<Постоянните занимания> са изход, ако е необходим контрол. Само че тук минусите са повече", коментира Анастасия Клепинина, специалист по психология на развитието. "Както и на всеки човек, на детето му е необходимо лично време и пространство. То трябва да има възможност да се натича, да се наиграе и тогава на този фон ще има мощна мотивация да научава новото и това ще е нов етап от формирането на интелекта му. В противен случай всичко научено "не навреме" ще бъде забравено, а още повече, ще се зароди отвращение към самия процес на обучение".
А има и нещо още по-важно, казва тя. При съвременните подрастващи вече започват да се проявяват проблеми, предизвикани от постоянния родителски контрол: "Те нямат отговорност. Имат проблеми със самостоятелните занимания, дори с обличането. Постоянните грижи и контролът лишават детето от възможността да възпитава у себе си самостоятелен човек".
"Може и трябва децата периодично да бъдат оставяни без задачи, да си седят дори с телефоните, където и да е. Безделието е важен компонент от живота, защото в противен случай човек може да се побърка", казва Анна от Велики Новгород. Нейната по-голяма дъщеря, 16-годишната Вера, от детството си се увлича по танците и сега се занимава с хип-хоп. Синът на Анна, 12-годишният Иля, учи в къщи (не по здравословни причини) и два пъти в седмицата ходи в тренажорна зала по собствено желание.
"Не обичам да гледам хокей. Обичам да играя хокей. Занимавам се с него, защото това е яко. Моите приятели в детската градина малко ми завиждат, казват – еха, ти ходиш на хокей", казва 6-годишният Саша от подмосковския град Литкарино. А с таблета и телефона (на мама) Саша има много силно приятелство – като по-малък прекарва два-три часа, без да се откъсва от екраните. Сега обаче той има и други цели.
Саша добре осъзнава, че занятията му доставя удоволствието заради собствените му постижения. "Неотдавна сам спрях с кънките. По-рано успявах да се спра, само ако се подпирах на нещо, а тогава сам карах и сам спрях. По-рано това не ми се получаваше! Това беше голяма радост".
За искреното удоволствие от занятията говори и 11-годишната Юлия, дъщерята на Елена от Миас, която много обича пеенето. "Когато излизаш на сцената, е много страшно, а след това чуваш, че ти ръкопляскат и започваш да се държиш по-свободно", казва тя. Само допълнителните занимания отнемат на Юлия над 12 часа седмично, но това ѝ харесва. "Имало е такива моменти, когато завиждах на другите деца, които имат много свободно време, но след това ме вкарваха в тези кръжоци, в които ходех и ходя и досега, и не исках да пропилявам <своето> время за нещо друго", казва Юлия.
Повишава ли се вероятността да направиш детето си вундеркинд, като ангажираш цялото му свободно време с допълнителни занятия? Помолихме възрастните да оценят как развиващите и допълнителните занимания в тяхното детство са повлияли на живота им и каква е била ролята на родителите.
42-годишният Андрей, който е баща на Иля, е специалист по информационни технологии. Когато за първи път се увлича по компютрите, никой не е разбирал какво всъщност е това. "Ако изобщо имаше някакви претенции от възрастните, то това беше най-вече техническо дивачество от рода на "ще си извадиш очите с компютъра". Дори в тези условия обаче майката на Андрей разбира, че са му необходими допълнителни знания, и "предложи да ходя на компютърни курсове, които се организираха за първи път в града ни и струваха големи пари. Тя просто виждаше, че ходя на тях като умопобъркан. И позна", казва Андрей.
Московчанката Александра на 32 години е от бившите "суперзаетите" деца. Тя си спомня, че "буквално всеки ден" за нея и брат ѝ е бил запълнен изцяло. Брат ѝ ходел по спортни секции, защото за майка ѝ било важно момчето "да расте здраво". И двете деца учели чужди езици – майка им искала това да им помогне да влязат в Московския държавен университет.
За Александра най-тежки били уроците в музикалната школа – три пъти седмично: "Ненавиждах я, макар че имах добър слух. Но солфежът и пианото... Мама ме караше да се занимавам и у дома, това беше ужасно и в крайна сметка я зарязах, без да я завърша. А освен това имаше народни танци (два пъти седмично), а през почивните дни - китара. В гимназията, където учили Александра и брат ѝ, имало активен извънкласен живот: спектакли, походи и пътувания.
"Може да изглежда, че всичко това е било прекалено", казва Александра. "На мен обаче никога не ми се е струвало, че нямам детство. Цяло лято безгрижно прекарвах на село – пращаха ме там с баба. Понякога питах "а защото децата след училище играят в двора (от другите училища), а аз не", а мама ми казваше, че след това те ще работят като продавачи или нещо още по-лошо. Между другото така и стана".
Също като Марина и Андрей, Александра е убедена: "Всичко, което с брат ми сме постигнали в живота си, дължим само на мама, само на нейната енергия и само на това, че тя се занимаваше с нас".
Сега Александра не се занимава с музика – професията ѝ е свързана с чуждите езици. Понякога обаче съжалява, че е изоставила музикалната школа – оставало ѝ е още малко и е щяла да има диплома. На майка си обаче никога не признава това, "защото тя винаги казваше, ако се откажеш, после ще съжаляваш".
Разберете и защо образователната система в СССР бе една от най-добрите в света!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си