Лесно ли е да си християнин в Европа?

Да бъдеш християнин вече не е модерно

„Религиозните права днес се нарушават в много държави по света. Авторитетът на църквата напоследък пада, като в резултат започнаха ограничения на църковната дейност“, каза в началото на конференцията директорът на РИСИ Леонид Решетников.

С него се съгласи и упълномощеният от Министерството на външните работи на РФ комисар по човешките права, демокрацията и върховенството на закона Константин Долгов:

„Религиозните свободи, фиксирани в редица световни документи, днес се поставят под въпрос. Данните са красноречиви: тотална християнофобия днес е налице в над 140 държави по света. В Близкия Изток броят на християните е намалял с милиони. Това е фактическа заплаха не само за междурелигиозния баланс, но и е политическа дестабилизация за целия регион“.

„Случайно ли е, че световните гонения на християни не са осъждани в западните страни? Насажданите на Запад неолиберални идеи разрушават семейството, поставят под въпрос свободата на вероизповедание. В западните страни днес не само не е модерно, но е и опасно християните да се изразяват открито“, отбеляза Долгов.

В синхрон с него се изказа Патрик Попел, генерален секретар на виенския институт „Суворов“.

Ще обедини ли църквата българи и руснаци?

„Гоненията на християни заливат Европа. Средствата за масова информация всячески дискредитират църквата, за да предизвикат упадък на доверието. Днес църквата фактически е загубила влиянието си в обществото. Голяма част от вярващите са се примирили с новите либерални ценности. Църквата е изтласквана от всички сфери на обществения живот в Европа. Против християните са готови да действат дори със сила“.

Директорът на италианския Институт за евразийски изследвания Андреа Джаноти подробно разгледа положението на християнството в Европа в началото на 21 век.

„Да бъдеш християнин стана трудно и опасно. Но най-тревожното е подходът на Запада към гоненията на християни. Западът не само не се противи, но дори оказва подкрепа на ислямските радикалисти, като открито се застъпва християнството да бъде заличено от лицето на земята. Защо Западът мълчи? Къде е риториката за човешкото достойнство, за световното достояние?“, каза Джаноти.

Ралф Уейман, професор в Папския университет „Св. Тома Аквински“, говори за последствията от „забвението на Бог в западния свят“.

„В повечето страни от Запада името на бог е забравено. Западното общество губи своята идентичност, връзката със своята история. Християнството тревожи обществото, християните се превръщат във виновници за едва ли не всички беди. Обществото се поддава на манипулиране – това е следствие от отдалечаването му от Бог. Съвременната диктатура на релативизма е затворена в собственото си его и желания и в нетърпимостта към християнската правда. Европейците трябва да се върнат към Бог, да поемат отговорност за своите действия“, заяви Уейман.

Андрей Серебрич, научен сътрудник в Центъра за хуманитарни изследвания към РИСИ, разгледа проблема за отразяването на гоненията на християни в западните медии.

„Признаването на геноцида на християните от Запада в Близкия Изток би било да се признае агресивността и недалновидността на собствената му политика, затова западните медии мълчат за гоненията на християните от чисто рационални съображения“, обясни ученият.

Сирийските християни са под заплаха

За Близкия Изток говори и професорът от Дамаския университет и бивш посланик на Сирия в Русия Хасан Рише, който разгледа стратегическите аспекти на плановете на терористичните организации срещу християните в Сирия. Според него действията на тези организации са насочени към изгонването на християните от страната, тъй като християните са основата на Сирия: те са играли много важна роля през цялата сирийска история, а днес броят им е намалял с над 20% до едва 6%.

Армен Оганесян, извънщатен съветник на руския външен министър, заяви: „Третата вълна на ислямизация влияе драматично върху съдбата на християните на Изток. Гоненията се случват при мълчаливата подкрепа на западните „съюзници“ и съчувствие към ислямските радикалисти. Християнофобията, която е обхванала ислямския Изток, придобива мащабите на геноцид“.

Професорът от Бейрутския университет Сухейл Фарах разкри притеснителни данни: „Християнската емиграция постоянно нараства. В Турция например през 1914 г. делът на християните е бил 18,9%. Днес той не превишава 0,1%. Същото се случва и в Ливан, Сирия, Йордания и даже в Светите земи. Средно в арабския свят делът на християните не надхвърля 5% – и продължава да намалява“.

Промяна на парадигмата на летището в Хавана

Балканите – земя на борба

Александър Ракович, професор от Белградския университет, разказа за преследването и задържането на архиепископа от Православната охридска архиепископия Йоан (Вранишковски) в Македония през 2002-2015 година. В речта си той подчерта, че днес южната граница на Сърбия е една от земите, където християнството се бори за своето съществуване.

Свещеник Михайло Бацкович, председател на Братството на православната младеж в Черна гора, разказа за преследванията срещу Сръбската православна църква в Черна гора. Според него Балканите днес приличат на буриданово магаре между Запада и Изтока.

„Западът се опитва да победи стремежа на християните към вечен живот с Господ и да обезцени самия смисъл на живота. Гоненията, убийствата и разделението на няколко страни дезориентира християните на Балканите“, каза Бацкович. Според него народът, който през 21 в. се опитва отново да търси своята нация, своя език и своите закони, се отдалечава от своята християнска историческа идентичност.

„Исторически християнският Запад способства за гоненията на сърбите-християни в Косово; той изби с бомбите си стотици невинни през 1999 година. А днес НАТО се представя като последната надежда и фактор за стабилност в Черна гора. Стратегическата цел на НАТО в Черна гора е разбираема – да се затвори геостратегическата дупка и да се отнеме от Русия нейния вековен съюзник“, резюмира свещеникът.

Заместник-ръководителят на сектора за страните от Европа и началник на групата за балканските държави в РИСИ Никита Бондарев представи доклад „Идеята за Косов като „света земя“ в съвременния политически живот в Сърбия“. Според него възприемането на косовския конфликт зависи от духовния и интелектуален „обектив“, през който го гледаме.

„Ако гледаме на Косово от религиозна, сакрална гледна точка, то ще стане ясно защо за сърбите тази люлка на сръбското християнство е толкова важна. Именно по тези земи и за тези земи сърбите са били подлагани на всякакви гонения. Косовското мъченичество продължи с бомбардировките на НАТО. Косово, в най-директен смисъл, е света земя, пропита със сръбска кръв“, обясни Бондарев.

„Ако изходим от религиозна гледна точка, остава да се придържаме единствено към историята. Но тук всяка сръбска историческа теза намира своя албански или турски реваншистки аналог. Чистият историзъм без религиозност само е пречил на сърбите да бранят тази земя“, заяви ученият.

Сергей Бабурин: Християнската солидарност и взаимопомощ ще спасят Европа

"Российская газета". Всички права запазени.