Най-добрата книга в Русия за 2015 – любовта между мюсюлманка и комунист

Романът на 39-годишната Гюзел Яхина бе най-обсъжданото литературно събитие в Русия през миналата година. Предстои тази година „Зулейха отваря очи“ да бъде издаден в десетки държави, сред които и България. У нас произведението ще излезе през септември в превод на Ася Григорова, сподели пред „Руски дневник“ Силвия Вагенщайн, съосновател на издателите от „Колибри“.

Критиците в Русия дават висока оценка на книгата. Павел Басински от „Российская газета“ написа: „Алхимията на превръщането на една трагична историческа тема във висока художествена проза е много сложна <…>. Пред нас стои един много силен книжен дебют, който чакахме отдавна. Важно е, че алхимията е проработила и темата се е претопила в литература“.

Гюзел Яхина разказа пред „Руски дневник“ за личната история, залегнала в основата на книгата за Съветския съюз през 1930-те години.
 
Гюзел, за какво се разказва във Вашия роман?

На 30 януари 1930 г. в СССР е издадено постановление „За мероприятия по ликвидиране на кулашките стопанства в районите с пълна колективизация“. Това поставя началото на мащабна кампания срещу заможните селяни – отнемат на хората тяхната собственост и ги изселват в отдалечени, необитаеми райони на СССР: в Сибир, Казахстан, Алтай. Моят роман е за тези събития.

Това е историята на една жена, една от 3-те милиона разкулачени жени и един от 6-те милиона души, изселени в специалните населени места. (Кулаци – термин от съветско време; богати селяни, през комунизма им отнемат собствеността и ги арестуват – бел. „Руски дневник“).

Коя руска книга трябва да се прочете непременно, ако бъде преведена?

Ако преминем отвъд предмета на повествованието, то това е един роман за преодоляването на митологичното съзнание. Главната героиня – татарската селянка Зулейха, живее в един затворен и мрачен свят, където място имат и вярата в Аллах, и духовете, и патриархалният порядък. Тя е щяла да продължи да живее в това средновековие, ако не се случват обстоятелства, които я принуждават да се премести в съвременния свят.

Поредицата трагични събития, които я сполетяват, по един удивителен начин довеждат до вътрешното ѝ освобождаване, до силната ѝ промяна като личност.

Но това е и книга за любовта?

Несъмнено, любовта е една от централните теми в романа. Вторият главен герой на книгата е мъж, при това от друга националност, друго вероизповедание, от друг социален клас. Татарката Зулейха изповядва ислям, а руснакът Иван е комунист. В началото на историята те са противоположности, но през целия роман се движат един към друг.

Романът Ви ще бъде преведен на 16 езика в 24 държави. В текста има много татарски думи, какво посъветвахте преводачите?

Действително, в първите „селски“ глави текстът е доста плътно наситен с татарски думи, които органично се съчетават с руския език. Нарочно съм вплела тюркската лексика в текста, така че да не е нужен превод; така че читателите да се досещат за какво става въпрос от контекста. Смятам, че това създава правилната атмосфера.

У преводачите възникнаха други въпроси, които не са свързани с татарската лексика: какво се има предвид под един или друг руски синоним, какъв точно смисъл е вложен в думите от затворническия жаргон. Питаха и за историческите реалии.

Млада Русия: писателите на XXI век

Споделяли сте, че това е историята на Вашата баба. Критикът Павел Басински написа: за да се създаде такава книга, трябва точно навреме да станеш такава баба, при това млада, и да разбираш времето. Как успяхте да постигнете това?

Книгата не е биографична. От живота на баба ми взех периода (1930-1946) и маршрута: татарско село – Казан – Красноярск – р. Ангара – затънтено място в тайгата, където ги запращат без средства за съществуване. От спомените на баба ми взех и два епизода: как насред реката потъва шлеп с няколкостотин затворници; и още един епизод, съвсем малък, как един заточен професор преподава математика на баба ми по свой собствен учебник. Всичко останало е просто художествена измислица, почерпена по-скоро от мемоарите на хора, които са разкулачени, преселени и минали през ГУЛАГ.

Баба е изпратена в Сибир като малка заедно с разкулачените си родители; там израства и се формира като личност. Беше ми много интересно да наблюдавам как се променя една вече възрастна жена – в началото на романа тя е вече на 30 години.

Това е първият Ви роман. Какви Ви подтикна да започнете да пишете?

Още от дете пиша много – разкази, детективски истории, приключенски повести, стихотворения, разбира се. Сама издавах училищен вестник и бях редактор в областното юношеско издание. Но през последните 10 години се занимавах с други неща – работех в областта на маркетинга. А след това реших да се върна към онова, което винаги съм харесвала.

Петима руски провинциални писатели

"Российская газета". Всички права запазени.