Археолог: "За Русия сирийското културно наследство е нещо лично"

Тимур Кармов е научен сътрудник в Института за наследството към Министерството на културата на Русия. Той бе един от първите цивилни, стъпили през април 2016 година на територията на древна Палмира след  сирийската правителствена армия. Тогава, веднага след като бойците на "Ислямска държава" избягаха от града, група руски археолози започнаха да изследват в какво състояние са паметниците в Палмира.

През октомври 2016 година Кармов и неговите колеги ще заминат на нова изследователска експедиция в северната част на Сирия, в провинция Алепо, където все още се води гражданска война.

Серджила е един от "Мъртвите градове" в Сирия. Уникални римски/византийски руини. Снимка: Alamy/Legion Media

Каква е целта на експедицията? Има ли смисъл да се пращат археолози там, където се водят боеве?

Тимур Кармов: Разбира се, по тези места ние изобщо няма да копаем. Главната цел на пътуването е проучване, мониторинг на обектите на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Трябва да разберем на място в какво състояние са тези паметници, доколко са засегнати от войната, да направим обхватен отчет на руските експерти и да го изпратим в ЮНЕСКО. Целта е той да бъде използван на следващото заседание на комитета за внасяне на препоръки по съхраняването.

По принцип по тази схема действахме и в Палмира, но тя стана достъпна по-рано, а обектите, които искаме да огледаме сега, бяха на практика изолирани от началото на войната. Те се намират или в зоната на бойни действия, или пък близо до нея.

А какви паметници има в северната част на Сирия?

Т.К.: Тяхното официално определение в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО е Древните селища на Северна Сирия. Това са стотици постройки, разпръснати на голямо разстояние една от друга. Те са съсредоточени в осем големи археологически парка. Четири от осемте парка са на територията на бойците и ние ще работим в останалите четири.

През единия от парковете минаваше линията на бойните действия между сирийските кюрди и терористите от "Джебхат ан-Нусра" и там има голям риск от разрушения. А това е ключов обект – там се намира манастирът на Свети Симеон Столпник, който е много важен за православното и християнското наследство като цяло.

С една дума, ние отиваме в този район, където християните за първи път в историята са били наречени християни, където са били построени първите църкви и манастири. Православната ортодоксална традиция е натрупала сила именно тук, в Сирия. Затова, мисля си, за Русия [където до 75% от населението се определя като православна], тези обекти не са просто част от световното културно наследство, а в някакъв смисъл нещо лично.

Снимка: Alamy/Legion Media

Тоест тези обекти са основно от периода на ранното Средновековие?

Т.К.: Не само. В този район има и паметници на античността, а има и още по-древни, които се отнасят към сирийско-хетския период. Има, например, разкошен храмов комплекс от епохата на хетите, той се намира в Айн-Дара. Великолепен пример за древна архитектура, приблизително от X век преди нашата ера, който навремето е бил разкопаван от европейски археолози и по-точно от френски.

С вас в Сирия ще заминат и чуждестранни колеги или експедицията е само руска?

Т.К.: Това е чисто руска експедиция. Тя ще бъде под егидата на "Института по наследството". Нашият институт реши да попечителства мониторинга на състоянието на обектите на културното наследство, та било то и само поради факта, че сега в Сирия не може да има международни експерти. Те не рискуват да ходят там. Освен тава в страната пускат руснаци по силата на изградените между Дамаск и Москва специални отношения. За сигурността ни се грижи Министерството на отбраната.

Една от важните задачи е да проверим слуховете, че част от паметниците в Северна Сирия са разрушени. Информацията е противоречива: опозиционни източници обвиняват ВВС на Сирия, че нанасят удари срещу обекти на световното културно наследство, показвайки снимки на разрушени паметници, но доколко можем да им се доверим? Възможно е това да са монтажи, трябва да изясним нещата „на терен“.

Като цяло, как можете да оцените състоянието на обектите на културното наследство в Сирия към днешна дата? Има ли някакъв напредък?

Т.К.: Не бих оценявал в категориите на напредъка или изоставането положението с културното наследство, отчитайки какво става в самата страна. Властите в Сирия се опитват да работят максимално ефективно: когато има възможност, те изнасят от градовете колекции, евакуират някои обекти, но някои от тях, за съжаление, са недвижими и им се налага да ги оставят.

Прекрасно си спомняте трагедиите, които ставаха най-вече в Палмира, когато тя бе под контрола на „Ислямска държава“. Имаше ярък и трагичен случай, при който сирийският археолог доктор Халед Асаад остана в града, опитвайки се да предотврати разрушенията, и бойците го убиха. След това те разрушиха паметници и то максимално демонстративно. Сега на „Ислямска държава“ вече не ѝ е до това. Поне от тази гледна точка ситуацията се е стабилизирала. Само че е рано да се говори за мащабни реставрации или за експедиции. За целта трябва да спрат бойните действия. Засега нашият максимум това е мониторингът.

Снимка: Alamy/Legion Media

На териториите, обхванати от войната, има ли още обекти на културното наследство на ЮНЕСКО?

Т.К.: Разбира се. За Северна Сирия вече говорихме. Освен това става дума за древния град Алепо, където сега се водят ожесточени сражения. За старинна Босра в Южна Сирия – и в този район също се води война.

От друга страна правителството си върна контрола върху някои други обекти – замъка Крак-дьо-Шевалие и цитаделата на Салах-ад-Дин. Те са отвоювани с минимални щети, дори по-малки, отколкото в Палмира, уврежданията им са буквално няколко процента.

Ситуацията около Сирия е много сложна, правителството и опозицията пак воюват, Русия и Западът правят остри изявления един срещу друг. Този конфликт усеща ли се сред международната научна и културна общност?

Т.К.: Във всяка международна структура се чувства влиянието на политическата конюнктура, но според мен ЮНЕСКО е засегната от това в по-слаба степен. Има разногласия, но по-малко, отколкото в други сфери. Няма агресия, а известно съревнование именно в научната сфера, което не нанася вреда, а тъкмо обратното, помага да се запазят и да се изучават обектите на културното наследство.

Дори през период на конфронтация със Запада, санкции и т.н. това слабо засяга приложното научно сътрудничество. Ние общуваме както и преди, стараем се да посещаваме конференциите си. А и всички са заинтересовани от сътрудничеството за Сирия – има интерес от страна на европейски учени, особено на френските. Дори ми се струва, че единният подход към запазването на културното наследство може да стане мост, да помогне да се търсят допирни точки в преговорния процес.

Бомбардировки и дипломация: какво постигна Русия за една година в Сирия

"Российская газета". Всички права запазени.