3 изхода от кризата: плановете, които са на масата на Владимир Путин

Алексей Николски / РИА „Новости“
Руските икономисти представиха три програми за излизане на страната от кризата. Техните разработки бяха представени на президента Владимир Путин на закрито заседание на 25 май. „Руски дневник“ изясни каква е същността на всеки план и как подобни предложения по-рано са били осъществявани.

План 1. Да се ограничат доходите на населението

Нарастването на доходите на населението и галопиращото потребление оказват натиск върху руската икономика, посочват от Министерството на икономическото развитие. Затова предложението е да се излезе от кризата по два начина: като се ограничат доходите и като се пренасочат печалбите на предприятията за инвестиции.

Инвестициите през идните години трябва да нарастват със 7-8% на година при стагнация на потреблението, посочват във ведомството. Не е възможно всички работодатели да бъдат принудени да ограничават увеличението на заплатите, но пък може да се повлияе на бюджетните структури и на зависимите от държавата.

Сред другите идеи на Министерството на икономическото развитие е подкрепата за вдигане на възрастта за пенсиониране и на двата пола до 63-65 години (сега тя е 60 години за мъжете и 55 години за жените). За да бъдат опростени правилата на играта на трудовия пазар, министерството предлага да се опростят и процедурите по уволняване на служители по икономически съображения или, с други думи, да се промени трудовото законодателство.

Подобна практика е била прилагана в СССР през първата половина на 20-ти век, когато всички средства са били насочени към развитието на индустриалните отрасли във вреда на частното потребление. За това обаче е бил използван механизмът на плановата икономика, когато средствата вътре в отраслите са се разпределяли с директиви. В момента руските власти не разполагат с такива ресурси.

План 2. Да се напечатат пари

Алтернативен план представи така нареченият Столипински клуб, носещ името на министъра от началото на 20-ти век Пьотър Столипин. Този клуб обединява консервативни икономисти. В президиума му например е съветникът на Владимир Путин, икономистът с леви убеждения Сергей Глазиев, който се обявява за независимост на Донбас.

Членовете на Столипинския клуб предлагат в Русия да започне да се води политика на „количественото смекчаване“, като се печатат например специални облигации за стойност 1,5 трлн. рубли ($22,5 млрд.). За да не повлияят тези средства на инфлацията, се предлага връщане към практиката на валутния коридор и отказ от плаващия курс на рублата, въведен в края на 2014 година.

Такъв план е бил приложен на практика в СССР през 80-те години на миналия век по време на най-голяма криза в края на 80-те, довела сред други неща и до разпада на държавата. Освен това в западните страни този метод се използва активно. Такава политика се прилага сега в САЩ и Европа, но икономическите условия при тях не могат да бъдат сравнявани с руските, казва анализаторът от ГК Финам Богдан Зварич. Основната разлика е високата инфлация в Русия, заради която емитирането на такива облигации ще доведе до рязко повишение на цените.

План 3. Да се реформира съдебната система

Не е възможно да бъде постигнат икономически растеж без гаранции за правото на собственост, затова задължително условие за излизането от кризата трябва да стане реформата на правоохранителните органи и съдебната система, отбелязва авторът на третия план, бившият финансов министър Алексей Кудрин.

Макар че през 2011 година Кудрин подаде оставка и в момента оглавява Комитета за граждански инициативи, който заема опозиционна позиция на действащата власт, той си остава един от най-влиятелните финансисти в страната. Според Кудрин за излизането от кризата съдебната и правоохранителната система трябва да станат по-обективни, а делът на държавата в икономиката да се свие включително и в полза на малкия бизнес. Само че за ускоряването на темповете на растеж до 4% през 2019 година е необходимо в икономиката да бъдат привлечени допълнително 4,5 милиона души и 40 трлн. руб. ($599 млрд.) инвестиции в основен капитал, посочва Кудрин.

Подобна политика вече е била прилагана и е дала успешни резултати в страни от Югоизточна Азия, коментира Емил Мартиросян, доцент в Руската академия за народно стопанство и държавна служба (РАНХиГС)  институт, близък до руското правителство.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"