„А колко листова стомана ни доставяха!“
„Сега казват, че съюзниците никога не са ни помагали, но не трябва да се отрича, че американците ни доставяха толкова материали, без които ние не бихме могли да оформим резервите си и не бихме могли да продължим войната – казва съветският пълководец Георгий Жуков след края на Втората световна война. – Нямахме експлозиви, барут. Нямаше с какво да зареждаме патроните на винтовките. Американците наистина ни спасиха с експлозивите и барута.
А колко листова стомана ни доставяха! Нима бихме могли бързо да организираме производството на танкове, ако не беше американската помощ. А сега представят нещата така, сякаш сме имали всичко това в изобилие. Без американските камиони нямаше да има с какво да теглим нашата артилерия“.
Безпокойство за собственото жилище
Историята на „ленд-лийза“ започва на 15 май 1940 година: именно тогава Уинстън Чърчил моли президента на САЩ Франклин Рузвелт временно да предаде на Великобритания 40–50 стари ескадрени миноносци в замяна на британски военно-морски и въздушни бази в Атлантическия океан.
Американците си спомнили закона от 1892 година, според който военният министър може да „дава под наем за не повече от 5 години собствеността на армията, ако страната не се нуждае от нея“. Въз основа на този закон била разработена програма за доставки, акта за която Рузвелт подписал на 11 март 1941 година.
Според условията на програмата, доставените американски материали, „унищожени, загубени или използвани по време на войната, не подлежали на плащане“. Но при това на плащане подлежало имуществото, останало след войната, годно за използване с граждански цели.
„Общият враг — кървавият хитлеризъм“
Снимка: РИА „Новости“
Йосиф Сталин решава да се присъедини към „ленд-лийза“ скоро след нападението на хитлеристка Германия срещу Съветския съюз. „Вашето решение, господин президент, да предоставите на Съветския съюз безлихвен кредит в размер на $1 млрд. за гарантиране на доставки на военно снаряжение и суровини на Съветския съюз бе прието от съветското правителство със сърдечна признателност като насъщна помощ за Съветския съюз при огромната му и тежка борба с общия враг – кървавия хитлеризъм“, пише Сталин на Рузвелт.
През август 1941 година в СССР са изпратени първите конвои със задгранични стоки. Не след дълго немците разбират за маршрутите на конвоите и започват големи загуби. През войната подводници и торпедоносци на нацистите потопили около 80 кораба със стоки за СССР.
По време на войната от САЩ в Съветския съюз били изпратени повече от 14 хил. самолета, 8 хил. от тях били прехвърлени през Аляска.
СССР получил 44 000 американски джипа, 375 883 камиона, 8071 трактора и 12 700 танка. Освен това били доставени 1 541 590 одеяла, 331 066 л спирт, 15 417 000 чифта армейски обувки, 106 893 тона памук, 2 670 000 тона нефтопродукти и 4 478 000 тона запаси от хранителни продукти.
„Руските власти искат да скрият, че получават помощ отвън“
Снимка: Shutterstock
Още по време на войната съветското правителство започва да омаловажава ролята на чуждестранната помощ. От това силно се възмущавал американският посланик в Москва Уилям Стендли, който през март 1943 година по време на пресконференция заявил: „Руските власти очевидно искат да скрият факта, че получават помощ отвън. Явно искат да убедят народа си, че Червената армия се сражава в тази война сама“.
„След бурни петчасови телефонни преговори руската цензура пуска текста с изказването на Стендли – си спомня кореспондентът на Би Би Си в Москва Александър Верт. – Сътрудниците от новинарския отдел гледаха сърдито. Главният цензор Кожемяко побеля от гняв като видя телеграмата. Майка му беше умряла в Ленинград от глад“.
Евреите и дълговете
След края на Втората световна война САЩ молят страните да платят гражданските доставки (локомотиви, камиони, електроцентрали). Според американците СССР трябва да им изплати $1,3 млрд, но представители на съветската държава заявили, че могат да платят само $170 млн. Разбира се, САЩ не приели такива условия.
Резултати донасят преговорите от 1972 година: страните подписват споразумение, съгласно което СССР се задължава до 2001 г. да изплати $722 млн. През следващата година Съветският съюз изплатил $48 млн., но заради приетата от американците поправка „Джексън-Веник“ съветската страна прекратява плащанията. Поправката въвеждала ограничения на търговията с редица страни, ограничаващи емиграцията и нарушаващи други човешки права.
Един от поводите за приемането на нормата била практиката за ограничаване напускането на лица с еврейска националност от СССР.
През 1990 година Америка и Съветският съюз се връщат към преговорите: решено е, че до 2030 година САЩ ще получат $674 млн. Но СССР се разпада, а през 1993 година правителството на Русия заявява за приемственост по отношение на дълговете и скоро след това се разплаща за стоките, доставяни на лизинг през военните години.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си