Експерт: в Черна гора се случва „Майдан“ наобратно

Един от лидерите на коалицията Демократичен фронт в Черна гора призова властта да бъде сменена с помощта на т. нар. „цветна технология“, пише Ростислав Ищенко, президент на Центъра за системен анализ и прогнози, в статия за РИА „Новости“.

Андрия Мандич настоя премиерът Мило Джуканович – ветеран от борбата срещу Слободан Милошевич и за отделянето на Черна гора от Сърбия - доброволно да предаде властта и да бъде сформирано преходно правителство. Според Мандич „скупщината“ (парламентът на Черна гора) е „загубила своята легитимност“. За да принуди властта да изпълни исканията на опозицията, Мандич обеща да изкара „цяла Черна гора“ на улицата и да продължи митинга дотогава, докато Джуканович не си тръгне.

Това е чиста проба „цветна технология“, при която опозицията иска да получи властта, заобикаляйки легитимните процедури, като мотивира искането си с делегитимацията на действащата власт. Само че това е една нестандартна „цветна революция“. Нестандартна е, защото на първо място е насочена против проамериканския режим, а протестите са предизвикани не толкова от факта, че Джуканович е начело на малката страна от две десетилетия и половина, колкото от намерението на управляващия режим да ускори интегрирането на Черна гора в НАТО.

При сегашните условия се появи възможност САЩ, които се опасяват от ускореното завръщане на Русия на Балканите, да се постарят да активизират приемането на Подгорица в алианса, за да укрепят позициите си в страната. Но да се реши този въпрос не е толкова просто, колкото изглежда. Германия и Франция бавно, но сигурно сближават позициите си с Москва по основни международни проблеми, като паралелно с това се отдалечават от САЩ. Това е знак, че с основание може да се смята, че и черногорската авантюра на САЩ може да бъде блокирана в рамките на натовските механизми без особен шум. И ето изведнъж – в Подгорица избухва революция.

Разбира се, обикновените черногорци може и да не вникват във вътрешнонатовските проблеми, а и с причина се боят, че американската база, която неизбежно ще се появи на черногорското крайбрежие, ако страната влезе в НАТО, ще убие курортния им бизнес, който между другото е ориентиран основно към Русия. Освен това Москва ще възприеме присъединяването на Подгорица към алианса като неприятелски ход.

Лесно е да се досетим, че това ще доведе не само до крах на руските инвестиции в недвижими имоти в Черна гора, но и до масов отлив на вече направени вложения. Руският бизнес с всяка изминала година става все по-патриотичен, като винаги започва да действо дори преди властта да успее да издаде съответните препоръки.

Но защо опозицията в Черна гора изведнъж доби такъв кураж? Нима Джуканович за първи път прокарва проамериканска политика, като изобщо не зачита волята на народа? Дори и отделянето на Черна гора от Сърбия бе базирано на референдум, чиито резултати бяха повече от съмнителни. И целта за ускорена интеграция на страната в НАТО не се заявява за първи път.

Според автора отговорът на този въпрос се крие на противоположния бряг на Средиземно море, където Русия не просто започна силова акция за унищожаване на проамериканските ислямисти в Сирия и спасяване на законното правителство в Сирия, но и демонстрира способността и готовността си да блокира американската военна активност.

Ударите с руски крилати ракети от Каспийско море и операцията в небето на Сирия убедително показаха, че ерата на неограничените военни възможности на САЩ е свършила. Вашингтон вече не може да ходи където си поиска, без да рискува да бъде наказан. А САЩ не обичат да рискуват.

Именно сега Америка започва да жъне плодовете от своята безумна политика от последните 25 години. Властта в САЩ държеше света в страх пред тяхната военна мощ, която Вашингтон бе готов да използва против когото му е изгодно и по всеки повод, без изобщо да зачита международното право.

Сега онези, които се бояха, се убедиха, че Русия може да защитава, че ако Москва каже „дотук“, то морските носители на „демокрацията“ няма да доплават, самолетите им няма да долетят и Америка никога вече няма да може безнаказано да бомбардира. Мило Джуканович управлява волята на народа на Черна гора, не волята на САЩ. С възможността САЩ да налагат своята воля на народа на Черна гора е свършено и е време Джуканович да си ходи.

А активната позиция на руското външно министерство, която от „съжаление“ може да премине и към „осъждане“, трябва да помогне на Джуканович да помисли и да насочи мислите му в правилното русло.

Ако вземе правилното решение, той винаги ще има хубава къща на прекрасното черноморско крайбрежие, където ще му бъде къде-къде по-приятно да посрещне старостта, отколкото в Хагския трибунал за бивша Югославия.

"Российская газета". Всички права запазени.