70 г. „студена война“: знаменитата реч на Чърчил, която постави началото

Точно преди 70 години, на 5 март 1946 г., английският политик и бивш премиер на Великобритания Уинстън Чърчил заявява в реч в американския град Фултън, че Великобритания и САЩ имат особена отговорност да възпрат СССР и комунизма. Въпросната реч се смята за един от ключовите моменти, от които започва т. нар. „студена война“, пише РИА „Новости“.

Точно преди 70 години, на 5 март 1946 г., английският политик и бивш премиер на Великобритания Уинстън Чърчил заявява в реч в американския град Фултън, че Великобритания и САЩ имат особена отговорност да възпрат СССР и комунизма. Въпросната реч се смята за един от ключовите моменти, от които започва т. нар. „студена война“, пише РИА „Новости“.

Чърчил, който вече е в оставка, е поканен да изнесе лекция в Уестминстърския мъжки колеж във Фултън в качеството си на гражданин, който има голям принос към световната история.

Като подчертава, че се изказва като частно лице, Чърчил облича речта си във формата на „честен и верен съвет“ към американците съвместно да се борят против двете „основни бедствия“ – войната и тиранията.

Според Чърчил над Европа се е спуснала „желязна завеса“, държавите от Централна и Източна Европа се управляват от „полицейски правителства“ и се подчиняват на влиянието и контрола на Москва. Същата тази Москва ръководи комунистически пети колони“ или партии, които са все по-голямо предизвикателство за християнската цивилизация.

Чърчил говори за непредсказуемата Съветска Русия, за желанието ѝ да разпространи безгранично своята „мощ и доктрина“ и в тази връзка призовава Великобритания и САЩ „неуморно и безстрашно“ да прокарват принципите на свобода и човешки права като „съвместно наследство на англоезичния свят“.

Чърчил твърди също, че руснаците разбират само езика на силата и презират военната слабост, затова старата доктрина за баланс на силите е неразумна. Според оратора западните съюзници трябва да си гарантират „поразително превъзходство“, включително в атомното въоръжение, като ефективно средство за сплашване на противника.

В интервю за вестник „Правда“ на 14 март Йосиф Сталин определя речта на Чърчил като „опасен акт, който цели да се посее семето на раздора между съюзниците и да се затрудни сътрудничеството им“, а самият Чърчил нарича „подстрекател на войни“, като го сравнява с Хитлер.

Сталин отбелязва, че Хитлер е разпалил война, като е обявил, че само хората, говорещи немски, са „пълноценна нация“, а Чърчил започва с това, че само нациите, говорещи английски, са призвани да управляват света.

Самият Чърчил в писмо до премиера Клемент Атли и министъра на външните работи Ърнест Бевин от английското посолство във Вашингтон признава, че известната доза демонстрация на мощ и сила на съпротивление“ в речта му е важна от гледна точка на „урегулирането на отношенията с Русия“. Чърчил изразява надежда, че това ще стане „преобладаващото мнение“ в САЩ.

Известно е, че още преди изказването на Чърчил във Фултън, през февруари 1946 г., американският дипломат Джордж Кенън в т. нар. „дълга телеграма“ от посолството в Москва излага основните принципи на политиката на „сдържане“ на СССР. От негова гледна точка САЩ трябва остро и последователно да реагират на всеки опит на СССР да разширява сферата си на влияние.

След Фултън събитията се развиват по чърчилския сценарий на голямо англо-американско единство в борбата между двата свята. Речта на Чърчил предугажда основните елементи на настъпващата епоха на „студена война“ с нейното биполярно разделение на света, централна роля на англо-американската „ос“ в западната система, идеологическа конфронтация и надпревара за военно превъзходство.

Американската политика спрямо СССР тръгва в нова посока: възприет е курс на ограничение на разпространението на комунистическата идеология в страните от Западна Европа и подкрепяните от СССР комунистически движения.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"