Проф. Ричард Саква: Спешно трябва да спрем сценария за края на света

Поредното изостряне на отношенията между Русия, ЕС и НАТО може да стане напълно неуправляемо, предупреждава в анализ за „Независимия газета“ проф. Ричард Саква, преподавател по руска и европейска политика в университета Кент в Кентърбъри и член на Валдайския клуб.

„След украинската криза започнахме да осъзнаваме в колко трудни времена живеем. И колко е крехък мирът в Европа, установен след края на студената война през 1989 г.  Договореностите, постигнати тогава, породиха повече конфликти, отколкото могат да разрешат“, пише в анализа си професорът.

„Евросъюзът се определяше като „мирен проект“ и вътре в границите си успя да постигне много. Предполагаше се, че ЕС ще бъде заобиколен от „кръг приятели“, както се изрази тогавашният председател на ЕС Романо Проди. На практика обаче кръгът се оказа огнен. В Северна Африка рухнаха държави, Близкият Изток е център на няколко войни, които се застъпват.

Руската военна намеса в Сирия откри нов фронт между Русия и САЩ, които се борят за правото кой да определя бъдещето на страната. Само този проблем е достатъчен, за да тласне държавите към военно противопоставяне. Отделно от него са налице множество потенциални източници на конфликти, които могат да доведат до ескалация и пряк военен сблъсък“, твърди проф. Саква.

На първо място сред потенциалните източници на напрежение професорът посочва разширяването на военното присъствие на НАТО на Изток и доближаването на алианса до руските граници. „Системата ПРО Aegis Ashore, разположена в Румъния, се възприема от Москва като заплаха към руския потенциал за ядрено сдържане. Съгласно договора за унищожаване на ракетите със среден и малък радиус на действие (РСМД) от 1987 г. крилатите ракети със среден радиус подлежат на ликвидация. Сега този договор, по всичко личи, се заобикаля. Американските военни кораби демонстративно провеждат учения само на няколко десетки километра от руските бази в Балтийско и Черно море“, отбелязва анализаторът.

Русия от своя страна приема това като пряка заплаха за националната си сигурност и в отговор заплашва да разположи ракети с ядрени бойни глави в Калининград и Крим, продължава авторът. „Руските въздушни сили всеки момент започват изпитанията на прототипите на зенитно-ракетния комплекс С-500 „Прометей“, способен да унищожава мигновено междуконтинентални балистични ракети, хиперзвукови крилати ракети и самолети с максимална скорост над М5. Отслабването или дори отмяната на Договора за РСМД, както и на Договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия (СНВ-1) може да разруши десетилетия усърдни преговори за ограничаване на въоръженията“, посочва Ричард Саква.

Според някои военни анализатори, посочва авторът, плодовете на мирното съвместно съществуване след края на студената война вече са унищожени, най-вече поради действията на Русия в Украйна. „Бившият заместник-главнокомандващ силите на НАТО, британски генерал Ричард Ширеф в книгата си „2017-а. Война с Русия“ директно говори за надигащата се опасност от война. Според неговите предсказания Русия, за да избегне обкръжението на НАТО, ще се опита да завземе територията на Източна Украйна. След което ще отвори сухопътен коридор в Крим и ще нападне Прибалтийските страни. Тези фантазии са пуснали дълбоко корени в главите на натовските стратези. Когато украинските събития през 2014 г. започнаха да излизат от контрол, бившият върховен главнокомандващ силите на НАТО в Европа Филип Бридлав се превърна в експерт по предсказанията за бъдещи руски нападения“, пише професор Саква.

Той припомня, че девизът на министерската среща на НАТО през май в Брюксел беше „сдържане и диалог“, но акцентът бе върху първата дума. Според него предстоящата среща на върха на НАТО във Варшава през юли най-вероятно ще потвърди, че „руската агресия“, иранският авантюризъм и китайската експанзия, както и нестабилността в Близкия Изток  са основните заплахи за САЩ и съюзниците им.

„Вместо да се налива масло в огъня, много по-мъдро ще бъде да се започни дипломатически процес. НАТО настоява, че не може да има никакво сътрудничество с Русия до пълното прилагане на минските споразумения, въпреки че най-важните точки в тях са ангажимент на Украйна. Така че Русия, а заедно с нея и Европа, са заложници в ръцете на украинските радикали, които блокират всяка крачка към провеждане на избори в Донбас и конституционни реформи за децентрализация“, пише авторът.

Един от възможните инструменти за примирие е проектът „Голяма Европа“, предлаган от Русия, който се корени в голисткото разбиране за Европа, посочва проф. Саква. Според него САЩ имат интерес от оставането на Великобритания в ЕС, „за да продължи да играе ролята, за която предупреждаваше Де Гол -  на троянски кон на САЩ (въпреки, че аналогията се оказа неуместна и Великобритания през последните години се държеше по-скоро като троянски пудел)“.

Без установяването на примирие, приказките за ЕС като „мирен проект“ звучат неубедително, смята авторът. Според него неспособността на ЕС да предвиди силовите последствия от своите действия е довела до най-ужасния конфликт на нашето време – кризата в Украйна. „За много от новите източноевропейски страни-членки Евросъюзът не е средство за преодоляване на историческите обиди, а инструмент за разпалването им“, смята професорът от университета Кент.

„Русия от своя страна не бива да подкрепя десните популисти в Европа, тъй като те са само едно от движенията, които търсят алтернатива на действащата политика на ЕС. Не бива да се залага на десните популисти и противниците на миграцията“, съветва той.

Според проф. Саква единственият мъдър политически ход от страна на Русия е да каже: „Ние сме готови за сътрудничество. Ние сме готови за диалог“.

„Русия трябва да бъде толерантна, приобщаваща и открита за диалог, все ценности, които Европа споделя. Поредното изостряне на отношенията между Русия и ЕС може да стане напълно неуправляемо, затова западните политици започват да търсят начини за възстановяване на диалога“, смята професорът.

„Безсмислено е да разсъждаваме за това как би изглеждала една война между Русия и Атлантическата общност, и дори за това как би могла да започне. Такава война ще сложи край на всички войни, защото след нея вече няма да има кой да воюва. Акцентът трябва да е върху това как да спрем сценария за края на света, което означава страните да признаят допуснатите дотук грешки и да започнат нов, много по-съдържателен процес на сътрудничество. Безкрайното удължаване на санкциите, риториката на насилието и търсенето на „изкупителна жертва“ създават атмосфера, в която и най-незначителният инцидент може да отприщи страшна спирала. Отговорност на нашето поколение е да не допуснем това да се случи“ заключава професор Саква.

"Российская газета". Всички права запазени.