РФ възстановява системата си за предупреждение за ракетно нападение в Крим

Руската радиолокационна станция от системата за предупреждение при ракетно нападение (СПРН) в Крим ще може да разпознава изстрелването на балистични, крилати и хиперзвукови заряди в Черно и Средиземно морета. Новият елемент от СПРН ще повиши отбранителната способност на Русия по южното и югозападното направления.

Защо Русия възстановява РЛС в Крим

„През последните години Северноатлантическият алианс увеличи активността на корабите си в акваторията на Средиземно и Черно морета, а също така допълнително разгърна на постоянна основа съединение на ВМС в Рота, Испания. Базата е оборудвана не само с противоракетни комплекси, но и с крилати ракети, които могат да бъдат използвани срещу Русия. Москва трябва да реагира на подобни неща“, каза за „Руски дневник“ редакторът на списание „Арсенал Отечества“ Виктор Мураховски.

Освен това според думите му през 2013 г. Русия е регистрирала обстрел на ракети-мишени със среден и малък обсег по време на изпитанията на системата за противоракетна отбрана на Израел. „От военно-техническа гледна точка е ясно, че върху подобен обект е лесно да се монтира боезаряд, и от „мишена“ ракетата се превърне в пълноценно оръжие“, допълва Мураховски.

Според думите му основните опасения на Москва са свързани с разгърнатия на територията на Румъния обект от системата ЕвроПРО на САЩ. „Новата база е оборудвана със системата Aegis Ashore с универсални корабни стрелкови комплекси МК-41, които могат да се използват за изстрелването на крилати ракети. Москва не може да проследи, какво е заредено в МК-41: дали противоракети SM-3, или крилати ракети Tomahawk“, подчертава военният експерт.

u201eu0411u0435u043bu0438u044fu0442 u043bu0435u0431u0435u0434u201c: u041du043eu0432u0438u044fu0442 u201eu043fu0440u0435u0445u043eu0434u0435u043du201c u0441u0442u0440u0430u0442u0435u0433u0438u0447u0435u0441u043au0438 u0431u043eu043cu0431u0430u0440u0434u0438u0440u043eu0432u0430u0447

Проектите за новата СПРН

Както съобщава източник от военно-отбранителния комплекс, близък до „Руски дневник“, в момента тече обсъждане на проекта за бъдещата система за предупреждение за ракетно нападение.

„В момента стои въпросът: дали всичко да бъде разрушено и да се строи „от нулата“, или пък да се премести част от разположеното край Иркутск (на 5200 км източно от Москва) оборудване със СПРН и станцията да бъде реконструирана“, съобщи за „Руски дневник“ експертът.

Както отбелязва той, в първия случай целите могат да бъдат откривани на разстояние до 6000 км, а във втория – до 2500 км. „Оборудването на аналогичната СПРН край Иркутск донякъде е остаряло, но е способно да изпълнява необходимите задачи: да следи за изстрелването на ракети от акваторията на Черно и Средиземно морета. И двата варианта са приемливи“, добавя източникът на „Руски дневник“.

Той отбелязва също така, че в момента се провежда търг между изпълнителя и Министерството отбраната, след което ръководството на страната официално ще обяви старта на проекта. Цената за създаването на нова станция варира от 1,5 до 2 милиарда рубли (от $23 до $ 31 милиона).

„Новите станции за СПРН лесно се мащабират. Може да се разширява антенното поле и да се насочва към сектори, които според военното ръководство на страната са източник на заплаха за безопасността“, допълва експертът.

u041au044au0434u0435 u0441u0435 u043fu0440u0430u0432u0438 u043au043eu0441u043cu0438u0447u0435u0441u043au0438u044fu0442 u0449u0438u0442 u043du0430 u0420u0443u0441u0438u044f?

Къде в Русия са разположени аналогични СПРН?

От началото на 2000 г. Русия осъществява модернизация на системите за предупреждение за ракетно нападение. За да обезпечи безопасността на границите си, Москва трябва да подмени остарелите, от съветско време станции, а също така загубените след разпадането на СССР обекти в Прибалтика, Украйна и Беларус.

През 2008 г. в село Лехтуси, в околностите на Санкт Петербург, бе разгърната най-новата СПРН от типа „Воронеж“, способна да определи всички въздушни и космически обекти от крайбрежието на Мароко до Шпицберген (архипелаг в Северния ледовит океан).

Втората станция е пусната в експлоатация през 2009 г. в Армавир в Краснодарския край (на 1400 км южно от Москва). Обектът проследява случващото се от районите в Северна Африка до територията на Индия.

Аналогични СПРН в момента са разгърнати в село Пионерское в Калининградска област (1300 км на запад от Москва) и край Иркутск (5200 км източно от Москва). Първата следи за изстрелването на ракети по „западно“ направление, втората – пространството от Китай до западното крайбрежие на САЩ.

Министерството на отбраната на РФ планира да пусне в експлоатация аналогични обекти в Красноярския (4200 км източно от Москва) и Алтайския край (3900 км на изток от Москва), а също така в Орск (1750 км източно от Москва) и около Воркута (1900 км североизточно от Москва).

"Российская газета". Всички права запазени.