Срещата на НАТО приключи с миролюбиви думи и войнствени документи

Завършилата във Варшава среща на НАТО стана най-противоречивата за последните години – практическите решения, отразени в приетите документи, са в остър дисонанс с многобройните призиви на световните лидери за диалог с Русия, предаде ТАСС в неделя (10 юли).

Противоречието, според кореспондентите на ТАСС, се дължи на подхода, който избра алианса в отношението си към Москва: да съчетае диалога с Русия с политиката на сдържане чрез военни средства и усилване на отбраната на НАТО на границите с РФ. В Брюксел и Вашингтон наричат този подход „Русия в 3D“, но не заради виртуалния му характер, а заради английската абревиатура DDD (dialogue -диалог, defense – отбрана, deterrence - сдържане).

Вълшебната формула „сдържане и диалог“ на сегашния генерален секретар на НАТО е добре усвоена от уроците на баща му, който оглавяваше Министерството на отбраната на Норвегия по времето на „студената война“. Именно тази идеология десетилетия наред лежеше в основата на норвежката концепция за взаимодействие с „големия източен съсед“, а Столтенберг прибягна към нея веднага щом зае поста на генерален секретар на Алианса.

Сега подходът на бащата и сина към старата проверена рецепта леко се разминаха. Столтенберг-баща последователно подчертава необходимостта да се разговаря с Русия и да се изграждат мостове, както правеше той самият в края на 80-те и началото на 90-те години като външен министър на Норвегия. Неговият син, който има бурна левичарска младост, в която хвърляше камъни по посолството на САЩ и участваше в протести срещу НАТО, сега волю или неволю, добавя в двукомпонентния коктейл повече сдържане в ущърб на мирните подходи.

В декларацията на завършилата среща на НАТО се приветстват усилията на държавите членки, които се стремят да преодолеят „зависимостта от наследено оръжейно руско производство“. Очевидно на вълната от настойчиво искане за увеличаване на военния бюджет на Алианса до 2% от БВП на Вашингтон годишно, се очаква партньорите да закупят ново оръжие и техника, чиито главен производител за НАТО  е американският военно-промишлен комплекс.

Нарастващите военни бюджети са част от политиката на сдържане и отбрана на НАТО. Както заявяват в документа, тази политика „има голямо значение за предотвратяване на конфликти и войни“.

Основен документ в края на срещата стана декларацията за разполагане на допълнителни сили на НАТО в Източна Европа и Черноморския регион. Още в първия ден на срещата във Варшава беше огласено решението за създаване на четири батальона, като всеки от тях ще има „лидираща нация“, която ще отговаря за формирането и последващото командване.

НАТО обеща да следи внимателно ситуацията в Черно море, Балтийско море, Средиземно море и Северния ледовит океан.  Както се казва в текста на декларацията, Алиансът се сблъсква с нарастваща заплаха във всички тези региони, в това число и във връзка с „усилената военна активност“ на Русия, което „изпраща призив за регионална безопасност“.   

В заключителната декларация се споменава и готовността на НАТО да разположи ядрено оръжие. „Условията, в които НАТО може да разположи свое ядрено оръжие са изключително различни. Ако безопасността на която и да било държава-член на Алианса се окаже под заплаха, Северноатлантическият пакт е способен да нанесе на противника несъпоставими щети, превишаващи ползата, която противникът разчита да получи“.

 

"Российская газета". Всички права запазени.