Отношенията между Русия и САЩ навлязоха в третата година на конфронтация. Добрата новина е, че през последната година тази конфронтация се стабилизира, стана „нова норма“ на отношенията. Лошата новина е, че състоянието на противоборство има дълговременен характер, а напоследък придобива черти на военно-политическо противопоставяне в източната част на Европа в съчетание със започваща надпревара във въоръжаването.
Въпреки частичната стабилизация на ситуацията в Източна Украйна и локалното сътрудничество в Сирия, опасността от пряк сблъсък между Русия и САЩ остава. Трябва да се отчита, че сегашното противоборство, за разлика от Студената война, има явно асиметричен характер.
Очевидното неравенство на силите в полза на САЩ изисква от Русия да компенсира слабостта си с повишаването на залозите, с готовност да поеме по-голям риск и с внезапни действия, поставящи опонента в неизгодно положение.
От друга страна неравенството, наред с усещането за морално превъзходство, тласка САЩ към недооценяване на Русия, „която се намира в състояние на засилващ се упадък“, към възприемане на руските действия като блъф и по-нататъшно засилване на натиска. В такива условия рискът от инциденти е много голям. Евентуален сблъсък на руски и американски самолети или на самолет и военен кораб в районите на Балтийско или пък на Черно море може да повиши конфронтацията до по-опасно равнище.
Сътрудничеството не отменя съперничеството
Надеждите за отслабване на напрежението в руско-американските отношения, появили се през последните няколко месеца, от самото начало бяха призрачни. Конфронтацията има фундаментален характер. Тя не е родена от липсата на разбирателство или пък от конкретни грешки на страните, а от сблъсъка от две изключителности: американската, която не вижда в света никой, който да е равен на САЩ, и руската, която настоява за равноправие с най-силните.
Така че става дума за световния ред, за ролята в него на САЩ и за статута на Русия.
От това заключение следва, че дори наличието на очевидни общи интереси като предотвратяването на разпространението на оръжия за масово унищожаване или борбата с ислямисткия екстремизъм не може принципно да промени ситуацията. Самите условия на сътрудничеството са обект на остра борба. Не си струва и да се надяваме на затопляне на отношенията в резултат на идването в Белия дом на нов президент на САЩ. По-скоро приемникът на Барак Обама ще действа спрямо Русия по-твърдо от сегашния президент.
Едва ли скоро ще се оправдаят надеждите на тези, които очакват отслабване и дори отмяна на западните санкции срещу Русия. Санкциите на САЩ са за много дълго време, но и санкциите на ЕС, въпреки стремежа на отделни политици те да бъдат вдигнати, ще останат в сила за продължителен срок. Тук не става дума само за трансгранична солидарност.
Фактът, че Берлин и Брюксел обвързват отмяната на санкциите с изпълнението на Минските споразумения, които Киев просто не може да изпълни без фатална вреда за стабилността на сегашната власт, прави вдигането на санкциите нереално в обозримото бъдеще. При това вината за провала на Минските споразумения ще бъде приписана на Москва.
Краят на американския мир (Pax Americana)
В средата на първото десетилетие на този век завърши четвъртвековният период на американския мир (Pax Americana) – периода, през който никой сериозно не оспорваше глобалното доминиране на САЩ. Сега световните държава – САЩ, Китай и Русия – навлязоха в периода на сътрудничество.
САЩ промениха глобалната стратегия, реагирайки на тази промяна. От акцент върху универсализма (стимулиране на глобализацията, разпространението на демократичните ценности в света) Вашингтон преминава към укрепване на позициите на разширения Запад и активно въздържане на страните, отправили предизвикателства срещу САЩ.
При създалите се условия все още е рано да се търси изход от конфронтацията. Ръководството на Русия действа активно, но такава тактика може най-много да спечели време. Най-важните въпроси са в това дали Москва ще съумее да използва това време, за да подкрепи своята заявка за мястото и ролята на една от водещите световни държави чрез съществено укрепване на своята икономическа, научно-техническа и културно-информационна мощ.
А главното в съдържанието на отношенията със САЩ в близка и средносрочна перспектива става управлението на конфронтацията. Става дума преди всичко за предотвратяване на инциденти с участие на военнослужещи от двете страни; за ефективно „замразяване“ на конфликта в Донбас и накрая за поддържане на постоянни и надеждни контакти с влиятелни фигури от САЩ с цел да се изключи невярна трактовка на едни или други действия на Москва и Вашингтон.
*Дмитрий Тренин е директор на московския център „Карнеги“.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си