Президентските избори в САЩ: поглед от Русия

Има и една друга причина изборите да привличат внимание. Съединените щати продължават да бъдат най-голямата в света икономика и да притежават най-могъщата военна сила, подкрепяна от най-големия в света военен бюджет. Това кара другите страни, и особено Русия, имайки предвид сложните отношения между Москва и Вашингтон през последните години, много внимателно да наблюдават американските политици, които се борят за президентското кресло.

От това кой и как ще се разпорежда с ресурсите на изпълнителната власт на американската държава много неща могат да зависят в световната икономика и политика през идните четири или осем години.

Президентът на САЩ има широки пълномощия и може много, но в същото време е силно ограничен в действията си от законодателната власт на Конгреса на САЩ. Затова изборите за президент са краят на една и началото на друга история, историята на взаимодействието между изпълнителната и законодателната власт, действащи в САЩ независимо една от друга. Поради това за Русия предстоящата смяна на лидера в Съединените щати има ограничено значение.

Какво ще правят заедно Русия и САЩ?

Освен това по традиция в САЩ политиката спрямо СССР, а после спрямо Русия е имала двупартиен характер и в по-малка степен е зависела от личността и партийната принадлежност на президента. Нашите две страни са обвързани основно от военно-стратегически договорености в областта на ракетно-ядреното оръжие и те, макар да се инициират от ръководителя на изпълнителната власт – президента, задължително след това се ратифицират от Конгреса на САЩ.

Стокообменът между нашите държави не е голям, икономическите и културните връзки са ограничени в сравнение с поддържаните с други държави, но и върху тези сфери влиянието на законодателната власт в САЩ е много голямо.

Затова политиката спрямо Русия има не само двупартиен характер, но и се определя в значителна степен от двете разклонения на властта. Това важно обстоятелство позволява да се направи изводът, че политиката на САЩ спрямо Русия едва ли може значително да се промени след президентските избори. За да стане това – за по-добро или за по-лошо за Русия – победилата партия и президентът ѝ в Белия дом трябва да имат стабилно мнозинство и подкрепа в Конгреса на САЩ. При сегашната изборна кампания подобен изход от надпреварата се усложнява и от разпределението на политическите сили, и от характера на основните претенденти, водещи борба в предизборната кампания.

Големи шансове да победи продължава да има кандидатът на Демократическата партия Хилари Клинтън. Тя обаче може да се сблъска със силната опозиция на Републиканската партия в Конгреса, която има мнозинство и в двете камари на парламента. Да отбележим, че Хилари винаги се е отличавала с достатъчно твърд и прагматичен подход към Русия. Затова госпожа Клинтън може да се разглежда като предпочитан кандидат за Русия само от гледна точка на предсказуемостта на политическия ѝ курс и евентуалния екип в Белия дом.

Всички си сeдят у дома

Ако победа на изборите извоюва кандидатът от Републиканската партия Доналд Тръмп, то и в този случай едва ли трябва да очакваме някакви значими резултати за Русия. Доналд Тръмп е слабо предсказуем човек, без опит в политическата дейност, сериозна програма, както и без известен екип, който би могъл да изгради скелета на правителството. Тръмп не е партиен лидер, няма подкрепата и авторитета на партийното ръководство и на представителството на тази партия в Конгреса на САЩ. В известна степен на него дори ще му бъде по-трудно да води своя политика, отколкото на Хилари Клинтън, която се ползва с авторитет във Вашингтон.

При това положение другите двама кандидати – републиканецът Тед Круз и демократът Бърни Сандърс, имат твърде призрачни шансове да станат основни кандидати, оставайки аутсайдери в президентската надпревара и партийната борба в САЩ. Затова няма да рискувам много да сгреша, ако кажа, че предстоящата в скоро време смяна на господаря на Белия дом едва ли ще има някакво сериозно значение за Москва.

*Авторът е ръководител на Центъра за изучаване на САЩ „Франклин Рузвелт“ към Московския държавен университет.

"Российская газета". Всички права запазени.