Анализ: Турция отпадна от играта като геополитически играч

Събота сутринта стана ясно, че опитът за военен преврат в Турция се е провалил и президентът Реджеп Тайип Ердоган и неговите съюзници остават на власт. Причините за провала на преврата и възможните последици от събитията от петък вечер анализира в интервю за „Ъ“ Руслан Пухов, директор на Центъра за анализи на стратегии и технологии, както и съавтор на предстоящата книга „Турската военна машина: сила и слабост“, цитиран от „Комерсант“ в събота (16 юли).

„Когато се появи първата информация за случващия се в Турция военен преврат, ние - колегите ми и аз - не бяхме изненадани. Но вчера аз казах: Шансът революцията да успее е едно на сто“, каза Пухов.

„В Турция в кризисни ситуации армията традиционно поема контрола. Така беше и през 1960 г., 1971 г., 1980 г., значително развитие настъпи през 1997 г. (когато военните свалиха правителството на премиера Неджметин Ербакана, бел. ред.). Въпреки това, когато дойде на власт Реджеп Тайип Ердоган, той започна методично да „почиства“ армията на народа от нелоялни към него – решението му не беше на личностна основа, а просто те имаха различни от неговите възгледи, бяха поддръжници на светския модел на Ататюрк. И това продължава през последните десет години. На техните позиции Ердоган поставя лоялни партийни членове или хора от тайните служби. В същото време в армията много настоятелно се насаждат нормите на исляма. Например, по-рано турска армия, която да не пие уиски и да не яде свинско месо - това беше абсурд. Сега всичко е различно. Като цяло, Ердоган не седи безучастно и победата му е естествена“, анализира ситуацията Пухов.

„Поддръжниците на Ердоган - това е сплотена група“, продължава разсъжденията си той. „Смята се, че те са около половината от турските избиратели. Тези, които са против него, са съвсем различни хора. В същото време армията от 1980-те години се е променила драстично: сега тя не е монолитна организация с една единствена гледна точка, както е била преди. Сега тя е разнородна“.

По мнение на анализатора Ердоган и неговите хора вече ще са по-сговорчиви. „По-специално, по отношение на руските проекти. Турция в продължение на години, „тормози“ „Лукойл“, която в крайна сметка трябваше да напусне страната. Те изнудваха „Газпром“ и държаха в напрежение нашите ядрени учени - макар че не е имало по-благоприятни условия в света, отколкото за строителството на атомната електроцентрала „Аккую“. Ние инвестираме милиарди, а ще започнем да получаваме, когато централата започне да генерира електричество. Помните ли Остап Бендер? „Сутринта парите, вечерта столовете“. Това е точно обратното: Ердоган и неговите хора са успели да прокарат принципа „Сутринта столовете, вечерта парите. Или може би парите и никога“. Така или иначе те (турските власти, бел. ред.) ни играеха по нервите. А сега едва ли ще им бъде до това“, заключава Руслан Пухов.

"Российская газета". Всички права запазени.