„Валдай“: ЕС трябва да стигне до крайна точка, за да отскочи от дъното

В ЕС има немалко кризисни явления, които могат да бъдат обединени в пет групи, се посочва в доклад на международния дискусионен клуб „Валдай“, цитиран от „Известия“ в понеделник (8 август).

Според експертите ЕС е далеч от идеала, а критиките към него са основани на несбъднати и често завишени очаквания. В същото време кризата не означава, че в крайна сметка тази структура ще се разпадне. Тя ще съхрани своята устойчивост, „макар че ще бъде заета не със строителството на нов дом и дори и не с основе ремонт, а със запушване на дупки и изграждане на подпори“.

„ЕС ще трябва да стигне до крайна точка, за да се оттласне от дъното“, се посочва в документа, изготвен под ръководството на кандидата на политическите науки Татяна Романова.

„В момента могат да бъдат откроени пет болезнени точки за ЕС – кризата във вътрешнополитическото лидерство и солидарност, стабилността на единната валута и икономическия растеж, нормативното лидерство, имиграцията и терористичната заплаха и накрая, легитимността“, споделя романова пред „Известия“.

Според нея в ЕС исторически са се наложили два модела на лидерство: ръководството на Европейската комисия и лидерството на франко-германския модел, където Париж държи политическите юзди, а Германия гарантира устойчиво икономическо развитие.

Нито един от тези модели обаче в момента не действа, тъй като в ЕС доминира единствено Германия. „Германизацията“, която от валутно-икономическата сфера се разпростря и върху други сфери на интеграцията, не може да не предизвиква раздразнението на другите членки на ЕС.

И все пак в ЕС има солидарност. Ярък пример за това е консолидацията в позицията спрямо Русия, когато солидарността със страните от Централна Европа стана един от факторите за изострянето на линията на Германия по отношение на Москва, смята Романова.

„Трактовката на солидарността в ЕС също се различава сериозно“, пише в доклада. „Например, Германия трудно приема, че съдействието ѝ за развитието на страните от Централна Европа, както и подкрепата към позициите им относно Русия не бяха балансирани със съгласието на новите членки да приемат бежанци, т.е. с ответна солидарност. Страните от Централна Европа, обаче, си задават въпроса: къде беше тази солидарност, когато Ангела Меркел заяви, че ЕС е отворена за бежанците, без да се консултира с останалите? Италия е объркана защо отказът от проекта „Южен поток“ бе последван от прокарването на втори ръкав на „Северен поток“, т.е. консолидация на доставките на руски газ в ЕС през Германия. Претенции има и Гърция,  към която бяха предприети драконови мерки в името на стабилизирането на евозоната“.

Проповядвайки нормите на демокрацията, правата на човека или върховенството на закона на световната сцена, Брюксел не винаги успява да ги реализира на своя територия, се посочва в документа. Освен това, готовността на ЕС да уважава съответните норми варира в зависимост от това как те биха повлияли на неговите интереси. И накрая, след терористичните атаки се заговори, че ценностите на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона пречат на ЕС да гарантира сигурността на своите граждани, пише в доклада.

„Бъдещето на ЕС има значение за Русия, най-малкото защото страните от ЕС продължават да са най-големите купувачи на сериозна част от руската експортна продукция. Това обаче няма да попречи на Брюксел да провежда активна антируска политика. Що се отнася до въпроса дали ЕС е нужен на Русия в сегашния му вид, то той не е толкова актуален. Тъй като, особено след излизането на Великобритания, блокът неизбежно ще се промени. Малки са надеждите, че след миграционното и британското сътресение съюзът ще стане по-силен. Той най-вероятно ще тръгне по пътя на икономизацията и отказа от политически амбиции“, смята политологът и директор на евразийските програми към Фонда за развитие и подкрепа на клуб „Валдай“ Тимофей Бордачов.

"Российская газета". Всички права запазени.