Ница и безсилието на службите ще променят изцяло Европа

Франция преживя поредната кошмарна терористична атака – този път оръдие на убийството стана камион, врязал се в тълпата, празнуваща Деня на Бастилията в Ница. Символиката е двойна – най-големият национален празник в най-шикозния френски курорт, олицетворение на ситото охолство. 

През март, когато прогърмяха взривовете в Брюксел, президентът на Франция Франсоа Оланд заяви, че страната се намира в състояние на война. Още тогава отбелязах, че зад тези гръмки слова не стои нищо. Защото войната означава кардинална промяна в поведението и отказ от обичайните привички. 

А европейската реакция на все по-изострящите се атаки бе тъкмо обратната: няма да позволим на престъпниците да ни принудят да се откажем от нашите ценности и досегашния ни начин на живот. Зачестилите атентати и очевидното безсилие на службите показват, че без преосмисляне на фундаменталните обществени отношения няма как да се пречупи тази страшна тенденция. 

u0417u0430u0445u0430u0440u043eu0432u0430: u041cu0430u0441u043eu0432u043eu0442u043e u0443u0431u0438u0439u0441u0442u0432u043e u0432 u041du0438u0446u0430 u0435 u0442u0440u0438u043bu044au0440, u043au043eu0439u0442u043e u0441u0435 u043fu0440u0435u0432u044au0440u043du0430 u0432 u0440u0435u0430u043bu043du043eu0441u0442

„Израелизацията“ на живота, тоест подчиняването на цялостното обществено устройство на задачите по опазване на сигурността, се представя като неизбежна, само че за това са нужни принципни преобразувания. На Израел в известен смисъл му е по-лесно, тъй като историята на еврейската държава е историята на непрекъснатите ѝ войни със съседите и няколко поколения са родени с разбирането, че сигурността е първична. Докато съвременна Европа се опира на тъкмо противоположните принципи.

На фона на Ница звучат особено абсурдно фанфарите в собствена чест, които прозвучаха преди няколко дни на срещата на върха на НАТО във Варшава. С титанични усилия на волята Алиансът защити прибалтийските страни и Полша от руската заплаха, като реши да разположи нови четири батальона в Източна Европа. Радостта от заявената решимост и бездруго прозвуча някак странно, като се има предвид, че гарантирането на сигурността на страните-членки би трябвало да се подразбира от само себе си, без специални тържествени мероприятия. Но след вчерашните събития решението изглежда още по-нелепо – като опит да се намери ключът не там, където е загубен, а под фенера. 

Най-шокиращ за европейците е фактът, че все по-страшната заплаха идва отвътре, от самите им общества. Практически всички най-гръмки атентати през последните години са дело на граждани на съответните страни. Политическите последствия са очевидни: влиянието на крайнодесните формации в тези страни ще продължи да нараства. Неслучайно страховете, свързани с тероризма и миграцията (а в съзнанието на обикновения човек те са част от едно цяло) бяха една от решаващите причини за неочаквания резултат от британския референдум.

Нищо чудно предстоящите избори в ключови европейски страни през следващите шест месеца да донесат нови изненади: президентските избори в САЩ през ноември и във Франция напролет, парламентарният вот в Холандия и Германия през 2017-та и в Италия през 2018 г. Във всички гореизброени случаи, с изключение на Германия, има вероятност популистките сили не просто да наберат скорост, а дори да дойдат на власт. 

u0422u0435u0440u043eu0440u0438u0441u0442u0438u0447u043du0438u044fu0442 u0430u043au0442 u0432 u0418u0441u0442u0430u043du0431u0443u043b: u0438u043cu0430 u043bu0438 u0432u0440u044au0437u043au0430 u0441 u0420u0443u0441u0438u044f?

Дори и това да не се случи, движението на целия политически ландшафт в дясноконсервативно направление е на практика неизбежно. Впрочем първият тест, който ще обозначи тази тенденция, са повторните президентските избори в Австрия след два месеца.

Ница неизбежно ще повлияе и на дискусията за бъдещето на Евросъюза, която се активизира след британския референдум. И така е ясно, че ерата на федерализацията и „отворените врати“ приключва. Все по-силни стават призивите за необходимостта от ресуверенизация и постепенното връщане на правата и възможностите на националните правителства. Това се забелязва вече и в най-важния кабинет на министрите в Европа – германския, и неговия лидер Ангела Меркел.

Поривът на нейния външен министър – социалдемократът Щайнмайер, заедно с френския му колега Еро, за започване на незабавен процес по задълбочаване на интеграцията в името на спасяването на европейския проект, увисна във въздуха и не срещна никаква подкрепа. 

Ако „сигурността“ стане основен приоритет, то допълнителното оправомощаване на някакви абстрактни наднационални началници ще среща все по-голяма съпротива от страна на гражданите в европейските страни. При форсмажорни обстоятелства гражданите искат да знаят кой носи отговорност за тяхното спокойствие. Неспособността на властта да ги защити от терористични заплахи днес е сравнима с неспособността да бъде защитена свободата и независимостта на страната от външния враг преди 200 години. Защото борбата с тероризма отдавна не е свързана само с външни обстоятелства. 

Както и да се развие ситуацията в Месопотамия, дори „халифатът“ да бъде разгромен, това няма да се отрази кой знае колко върху поведението на привържениците на радикалния ислям в Европа, САЩ или другаде. Войната срещу терора става строго вътрешна, поне що се отнася до Стария свят. А гражданска война не се обявява, тя избухва от само себе си. И по всичко личи, че вече е в ход.

u041eu0431u0449u0430u0442u0430 u0437u0430u043fu043bu0430u0445u0430

"Российская газета". Всички права запазени.