RT: Как България си измисли военната заплаха от Русия

Българският външен министър Даниел Митов в понеделник (24 октомври) ще изнесе пред англичаните доклад на тема "Заплахи за сигурността: поглед от България", пише RT в статия в сряда, посветена на страната ни и отношенията ѝ с Москва. Очаква се дипломатът да засегне проблемите, свързани с миграционната криза, последиците от опита за държавен преврат в Турция, както и засиленото влияние на Русия в Черно море.

Не толкова отдавна британският министър на отбраната Майкъл Фелън също каза пред журналисти, че нарастващото военно присъствие на Русия в Черноморския регион е знак, че Кремъл е тръгнал по пътя на борба със Запада: "Русия показа мускули в Черно море, военизира Кремъл, видяхме какъв натиск бе оказан върху страните от Балтийския регион", заяви министърът в ефира на британски ТВ канал.

През юни бившият председател на комисията по отбрана в Държавната дума и бивш командир на Черноморския флот адмирал Владимир Комоедов заяви, че причината Русия да засилва военната си мощ в региона е разширяването на присъствието на НАТО. "Нашият отговор на тези действия е прост: изпълняваме и ще изпълняваме плановете си за превъоръжаване", каза той.

По данни на Централния военно-морски портал на Русия след присъединяването на Крим към Русия само за миналата година във флота са получени над 200 единици ново оръжие. Към момента в състава на Черноморския флот има 2741 кораба, включително пет подводници и един ракетен крайцер, както и над 30 летателни апарата.

Военни експерти и политолози обясняват пред RT защо политиците в София са поели курс към Запад, измисляйки си "руската заплаха".

Военният експерт генерал-лейтенант Айтеч Бижев смята, че България няма повод да се тревожи за сигурността си. "Русия не провежда учения близо до границите на България, не нарушава нейните териториални води. В Черноморския флот върви процес на превъоръжаване: остарялата техника се сменя със съвременна – това е нормален процес", пояснява експертът.

Според него България се е присъединила към общата антируска истерия. "Бидейки член на ЕС, страната отдава заслуженото на общата мода – угажда на интересите на западните партньори, демонстрирайки неприязън към Русия, която никога не е заплашвала България", смята Бижев.

Сергей Ермаков от РИСИ пък смята, че с антируските си изказвания българското правителство вдига авторитета си сред европейските си колеги. "Ръководството на България си търси повод да реализира на територията на страната проект, аналогичен на "Балтийски страж" – програма на НАТО за патрулиране на въздушното пространство на страните в Балтийския регион", обяснява експертът. "За правителството това може да е добър повод да се интегрира в ЕС и да се сближи със САЩ", допълва той.

Бившият член на комисията по сигурност в Държавната дума Максим Шингаркин отбелязва, че българският народ има топло отношение към Русия, но правителството предпочита да дружи със Запада.

"България като държава няма причина да търси засилено присъствие на НАТО за защита от руснаците, но нейните политици спокойно могат да вземат по $10 млн. за предоставяне на акваторията на страната", коментира той. "Русия винаги е пазила независимостта на България; спасила я е от турците, а сега това не се помни".

Според политолога Константин Соколов гледната точка на правителството в София е част от антируската пропаганда. "Изявленията на България за руската заплаха са резултат от натиск отвън. Държавата участва в глобалната информационна война и настройва своето население, както и гражданите на ЕС, против Русия", смята той.

Българският политолог и председател на геополитическия център "Евразия – София" Петко Ганчев предполага, че независимо от зависимостта на България от Запада, присъствието на НАТО в региона ще остане непроменено.

"Българското правителство е подчинено на САЩ, но в навечерието на президентските избори в България, които ще се състоят на 6 ноември, едва ли ще допусне сериозно увеличение на контингента на НАТО в региона. Това е свързано с факта, че кандидатът на управляващата партия ГЕРБ Цецка Цачева рискува да загуби изборите на фона на засилените проруски настроения сред населението".

По думите на Ганчев военното присъствие на НАТО в страната е незначително и към момента е само няколкостотин технически единици.

Правителството не взема самостоятелни външнополитически решения, особено по отношение на Кремъл, допълва политологът. "Обидно е, че България се отказа от своя суверенитет", резюмира той.

"Российская газета". Всички права запазени.