Хората на Путин: кой охранява първия?

В Русия бе сменен шефът на Федералната служба за охрана (ФСО), която отговаря за живота на президента. Това обаче не е единствената задача на ФСО. „Руски дневник“ се опита да изясни какво е позволено на най-секретната спецслужба в Русия и какво владее тя.
путин
Снимка: Максим Шеметов / ТАСС

Федералната служба за охрана (ФСО) е могъща институция – мултифункционална и изключително затворена. Едва ли сред руските силови структури ще се намери по-секретна от нея – за дейността ѝ само могат да се правят предположения. Никакви огласени данни за операциите ѝ, никакви отчети, които да са достъпни за обществеността. 

Армейският генерал Евгений Муров, отколешен съратник на Владимир Путин и в качеството му на руски президент, и на бивш служител на силовите структури в Ленинград оглавяваше ФСО в продължение на 16 години. В четвъртък, 26 май, президентът уволни Муров и назначи на този пост московчанина Дмитрий Кончев.

Уволнението на Муров е свързано с достигната пределна възраст за държавен служител. През ноември миналата година той навърши 70 години и медиите отдавна пишеха за неизбежната му оставка. Един от най-влиятелните хора в страната – генерал Муров – зае поста директор на ФСО 11 дни, след като Путин стана президент и казват, че никога не е губел позициите си. А сега дойде време и за почетната пенсия.

За приемника му се знае изключително малко. Кончев е човек без биография: на сайтовете на Кремъл и ФСО за него няма нито дума. Известно е само, че от края на 2015 година е ръководел Службата за сигурност на президента (част от ФСО), а през 2015 г. съпругата му, според подоходната декларация, е спечелила 58,1 млн руб. (около $830 000) – повече, отколкото всички останали сътрудници на ведомството. За структурата, която сега той ще оглави, все пак има малко повече информация, макар  достъпът до нея да е силно ограничен.

Тяло номер едно

Корените на ФСО тръгват от едно от управленията на КГБ – за държавна охрана от съветски времена с изключително обширни пълномощия. Това управление е отговаряло за сигурността на първите лица, също както сега това е задачата на хората от ФСО. За тази тяхна задача – да опазят „тяло номер едно“ – се знае най-много. Вече 15 години се носят слухове, че на най-рискованите прояви на президента (като потапянето с батискаф на дъното на Байкалското езеро и при полета с изтребител) сътрудниците на ФСО използват двойник на Путин.

Понякога служителите на ФСО са в черни костюми с микрофони в ушите, а понякога са облечени като всички останали и се сливат с тълпата. В тази служба работят най-доверените. Макар че и на тях не им е чужда съблазънта да си направят селфи от работното място и да ги показват в социалните мрежи – журналисти неведнъж са попадали на подобни снимки, а заедно с това и на персонална информация за сигурността от ФСО. Те пазят не само президента, но и съдии, свидетели, длъжностни лица, а също и обекти със специален режим като Кремъл и Държавната дума.

Въпреки всичко това, е само една от многото задачи (и възможности), защото по време на управлението на генерал Муров ФСО отчаяно се бореше за нови правомощия и за статут на главната спецслужба на Русия с основната си съперница – Федералната служба за безопасност (ФСБ). И като че ли победи.

Контрол над милиарди

В средата на първото десетилетие на този век ФСО, наред с други спецслужби, участва в остро противопоставяне на силоваците от най-близкото обкръжение на президента. Задкулисната битка се разрази не само за близостта до „обект номер едно“, но и за контрола над парични потоци, имущество и средства. През 2007 година конфликтът стигна до явен стадий и тогава за „междуособици сред спецслужбите“ заговориха не само водещите медии в страната, но и самите ръководители на ведомствата.

ФСО влезе в стълкновения и с ФСБ (и те не приключиха в нейна полза), както и с Управлението по делата на президента (административно-стопанско управление – бел. ред.), при които „охранителите на Путин“ взеха връх. Битката се разгоря около имуществото на държавата – под шапката на Управлението по делата на президента бяха санаториуми, строителни и транспортни организации, хранителни комбинати за федералната власт, а също и държавни недвижими имоти в чужбина, както и десетки проекти.

Днес, пише изданието РБК, според Единния държавен регистър нито една президентска резиденция не е заведена към Управлението по делата на президента – всички са записана или на самата Руска федерация, или на ФСО.

Сред несменяемите „активи“ на ФСО е дъщерното ѝ предприятие „Атекс“. „Дъщерята“ на ФСО е създадена по разпореждане на Муров през 2003 година и отговаря за строителството на обекти от федерално значение. Завеждала е и държавния бюджет, разпределяйки държавните договори и организирайки търгове за милиони и милиарди (например за реставрирането на стените на Кремъл, на Мавзолея на Ленин или на Консерваторията „П.И. Чайковски“).

Социология за президента

С милиардите обаче нещата далеч не свършват. ФСО като спецслужба, наистина е почти всемогъща – нейните хора имат право да провеждат оперативно-следствена дейност, да подслушват и отварят кореспонденция, да задържат граждани, да обискират домове и да конфискуват коли.

Служителите на ФСО, охранявайки ведомства и други обекти със специален режим, разбира се, отговарят и за трасетата, около които са разположени тези обекти. Под техен контрол е всяка 12-а улица в Москва, а за хората, които са извадили късмет да живеят на тях, по традиция се прави досие.

Покрай всичко това ФСО се занимава и със социологически изследвания сред населението. Разбира се, те не се обявяват публично. Тези данни се събират за ръководството на страната и се смята, че именно по тях се ориентират президентът, Съветът за сигурност и правителството, когато вземат решения. Рейтинги на партийни лидери, на опозиционни водачи, мониторинг на социално-икономистката ситуация в регионите. Ако някой от губернаторите бъде отстранен заради загуба на доверие, това най-вероятно става с намесата на ФСО.

А едно от най-новите разширения на пълномощията на ФСО бе създаването и развитието на руския сегмент на интернет за държавни служители. За защитата на шифроването на каналите за връзка сега също отговарят тези хора.

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".
+
Like us on Facebook