"Небесен щит": как се охранява небето над Москва

13 февруари 2017 г. Николай Литовкин
В рамките на внезапна проверка на Въздушно-космическите войски, частите на противоракетната отбрана около столицата на Русия бяха приведени във висша степен на бойна готовност. Кой и как охранява небето над Москва – в материала на "Руски дневник".
Панцир-С
Снимка: Виталий Невар / ТАСС

Войските от противовъздушната отбрана на Москва са вдигнати по тревога и са приведени във висша степен на бойна готовност. Тези мерки са предприети в съответствие със заповедта на президента на РФ Владимир Путин за начало на внезапна проверка за бойната готовност на Въздушно-космическите сили за отразяване на заплаха отвън.

Както уточняват от Министерството на отбраната на РФ, по тревога е вдигнат личният състав на дивизионите С-300, С-400 и "Панцир-С", разположени в Подмосковието.

В рамките на учебната проверка военните извършиха марш до местата, в които техниката се товари на ЖП транспорт, а също така отразиха атака на разузнавателно-диверсионни отряди на потенциалния противник.

Но тези подразделения представляват само една малка част от гигантската военна машина, която защитава московчани и гостите на столицата от възможния ракетен и въздушен удар.

Къде започва небесният чадър?

Системата за противовъздушна и противоракетна отбрана на Москва започва далеч извън нейните предели.

Както разказа военният анализатор на ТАСС Виктор Литовкин, тя включва Радиолокационни станции (РЛС) на Системата за предупреждение при ракетно нападение (СПРН).

Те са разположени в следните райони на Европейска Русия:

- в Оленегорск на Колския полуостров;
- в Лехтуси около Санкт Петербург;
- край Калининград;
- край Армавир;
- в Оренбургска област;
- и дори в Барановичи на територията на Беларус.

Тези станции имат радиус на действие до шест хиляди километра. И според думите му това е само част от плътното радиолокационно поле над територията на Русия и съседните страни, което засича всички балистични и крилати ракети, самолети и други летателни апарати, които летят по посока територията на страната.

"Данните от всички РЛС на СПРН се стичат в щаба на ПРО край Солнечногорск (Московска област) и в управляваща стрелбата РЛС Дон-2Н във Фрязево (Московска област). С тях именно се затваря Системата за контрол на космическото пространство", казва анализаторът на ТАСС.

Той отбелязва, че станцията Дон-2Н управлява 100 противоракети, разположени извън границите на московския околовръстен път. Тяхното предназначение е да прихващат балистични и крилати ракети, летящи по посока на столицата.

Освен това местата, където са дислоцирани тези противоракети, не са обнародвани.

"Сигналът от СПРН постъпва в щаба на армейското ПРО и в управляваща стрелбата система Дон-2Н и там мигновено се взема решение с какво и как да бъде неутрализиран нарушителят на въздушното пространство на страната", допълва Литовкин.

Системите за ПРО около столицата

Системата за ПРО на Москва е в тясно взаимодействие със системата за ПВО на Московския район, чието ядро са зенитно-ракетните комплекси С-300 и С-400.

Техните РЛС откриват обекти в радиус от 250 до 400 км. А ракетите на С-300 и С-400 могат да поразяват цели на разстояние от 150 до 250 км. При това противниковите мишени ще бъдат свалени дори при скорост от 2,5 км в секунда.

С радарите си разчетите на С-300 и С-400 могат да засичат до 36 цели, а всяка от пусковите установки може да води огън едновременно по 12 обекта.

Точните данни за броя на техниката и военнослужещите са строго секретни. Известно е, че количеството противоракетни установки, РЛС за откриване, съпровождане и целеуказване може да достигне няколкостотин. Съгласно плановете на Министерството на отбраната на РФ, към 2020 г. столицата ще бъде защитавана от 12 полка, въоръжени с комплекси С-400.

"Комплексите С-300 и С-400 около Москва се допълват от зенитно-ракетните артилерийски системи "Панцир-С1". Това е ешелон от ПРО с малък радиус на действие, който "доубива" ракетите, които поради някаква причина не са свалени от първата отбранителна линия на отдалечените подстъпи към града", каза за "Руски дневник" професорът от Академията за военни науки Вадим Козюлин.

Той отбелязва, че "Панцир-С1" работи по цели, отдалечени на 10-15 км.

"Освен от системите за ПРО, небето над столицата се охранява и от изтребителите-прехващачи Су-30МС, Су-35, МиГ-29, МиГ-31. Техните базови летища са разположени не само в Подмосковието, но и в областите, граничещи с Московска", допълва анализаторът.

Крайният ешелон на ПРО

Експертите са на мнение, че средствата за ПВО около Москва са достатъчни, за да бъде защитена тя от всякакво въздушно нападение.

Освен това, те напомнят, че във военната доктрина на Русия е записано, че Москва си запазва правото да употреби ядрено оръжие, в случай че тя бъде нападната. На първо място, срещу държави или коалиции, притежаващи подобни системи.

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".
+
Like us on Facebook