Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Основателят на съветската страна Владимир Ленин бил голям поклонник на шаха. До ден-днешен е запазена серия фотографии, направени в Италия през 1908 г., на които са изобразени играещите с увлечение Ленин и друг виден болшевик – Александър Богданов, а също така наблюдаващият с интерес дуела известен руски писател Максим Горки, при когото бил дошъл на гости Ленин.
Снимка: РИА „Новости“
По време на принудителната си емиграция в Европа, Ленин се запалил и по пътешествията с велосипеди. В онези времена това изисквало сериозна смелост: тогава велосипедите били сложни за управление, а по улиците на Париж не било безопасно. През 1910 г., по време на поредната разходка с велосипед, той попада в сериозен инцидент.
По-късно, в писмо до майка си Мария Александровна, той описва случилото се: „Аз пътувах от Жювизи и един автомобил смачка велосипеда ми (аз успях да отскоча). Присъстващи ми помогнаха да запиша номера, явиха се като свидетели. Разбрах кой е собственикът на автомобила (някакъв виконт, дяволът да го дере) и сега с него се съдим... Надявам се да спечеля“. И наистина, Ленин спечелил този процес, получил от виконта присъденото обезщетение, купил си нов велосипед и продължил с небезопасните си разходки.
Трябва ли да се казва, че след Октомврийската революция първите видове спорт, които получили импулс за развитие, били велосипедизма и шаха? През 1918 г. се провели първите големи съревнования на велосипедистите, а през 1920-а – първият шампионат на РСФСР по шахмат (спечелен от бъдещия велик шампион Александър Альохин).
„Властите разбраха, че шахът е част от образователната система, че с негова помощ може да се повишава културата на нацията и да се борят с неграмотността в бедната страна“ – разказва световният шампион по шахмат Анатолий Карпов в документалния филм „Трите кита на съветския спорт“. Впрочем по това време и други видове спорт (с изключение на тениса, признат за „буржоазно развлечение“, и още няколко дисциплини, които също така нямали късмет) получили подкрепа от държавата и достигнали до невиждана в царско време масовост: страната поела курс към изграждане на здрава нация.
Ватагата на Сталин
Йосиф Сталин също не бил чужд на спортните занимания. Съвременниците му си спомнят, че той много обичал да играе городки. Ето какво написал в мемоарите си знаменитият авиоконструктор Сергей Илюшин: „... Сталин слушаше, без да обели нито дума. Така мина почти час. След като разбра, че явно трудно ще се стигне до решение, той най-накрая прекрати обсъждането със следното предложение: „По-добре да идем да играем городки“. Всички охотно се съгласиха. И около четири часа на площадката за городки цареше весела суматоха. Оказа се, че Сталин е запален играч, ловко стреляше по фигурите, шегуваше се с неудачниците...“
Но по времето на управлението на Сталин големият спорт не е бил кой знае какво: съветските състезатели се съревновавали основно с представителите на работническото движение от други страни, а не с най-добрите от най-добрите. Това е било продиктувано отчасти от политически съображения, отчасти – от патологичния страх на чиновниците в спорта да не претърпят неуспех.
Ето какво е написал по този повод Николай Романов, оглавявал съветското спортно ведомство след края на Отечествената война: „Вземайки решение за участие на състезания в чужбина, ние бяхме длъжни да осигурим победа, защото в противен случай „свободната“ буржоазна преса ще хвърля кал не само по съветските спортисти, но и по целия наш народ... Това се е случвало неведнъж. За да получим разрешение за участие в международни състезания, аз бях длъжен да изпратя до Сталин специална докладна записка, в която се даваше гаранция за победа...“
Именно затова националният отбор на СССР дебютира на Олимпийски игри чак през 1952 г., макар че съветските спортисти са били канени да участват в тях и преди това.
Къде по-голям принос към историята на съветския спорт има синът на Сталин, Василий, бивш военен летец, гвардеец. В първите години след войната той създал и опекунствал над редица отбори, организирани към Военно-въздушните сили. Най-известни били футболният и хокейният клубове на ВВС („Ватагата (шайката –бел. прев.) на Василий Сталин, както тогава се шегували), в които блестели звезди от първа величина. Любопитна подробност: по това време Василий бил женен за шампионката на СССР по плуване Капитолина Василиева...
Сменилият Сталин на кормилото на страната Никита Хрушчов не се интересувал особено от спорт, но оставил в историята на съветския спорт нееднозначна следа. Именно с неговата „благословия“ бил организиран съдебният процес срещу олимпийския шампион Едуард Стрелцов, зачертал осем години от кариерата на този велик футболист. Но пък именно по времето на Хрушчов била проведена първата Спартакиада на народите на СССР – „вътрешният“ аналог на Олимпийските игри.
Дошлият на мястото на Хрушчов Леонид Брежнев бил първокласен плувец и шофьор, а в качеството му на зрител предпочитал хокея и фигурното пързаляне. Именно по времето на неговото управление тези видове спорт навлезли в „златния си век“. Както е известно, Брежнев бил привърженик на ЦСКА (Централен клуб на Съветската армия). И, напълно закономерно, по това време именно армейските хокеисти и фигуристи били най-силните в страната (а понякога и в света).
От личния дневник на Брежнев: „1978 г. 9 март. Проведох Политбюро. Срещнах се с Арафат. Бях на хокей... 1 май. Бях на Червения площад – манифестация. Вечерта гледах хокейния мач СССР – Финландия: 10:2“.
Волейбол без пръсти и звездния час на бадминтона
Първият президент на Русия Борис Елцин така си спомня за ученическите години: „...Веднага ме грабна волейболът и аз бях готов по цял ден да играя без почивка. На мен ми харесваше, че топката ме слуша, че мога с един невероятен скок да хвана и най-трудната топка... Липсват ми два пръста на лявата ръка, затова имам трудности с посрещането на топката и си измислих свой собствен, специален начин, специално положение на лявата ръка, за да посрещам топката по своеобразен, некласически начин...“
Впрочем управлението на Елцин е много по-известно с тениса. Благодарение на интереса от страна на държавния глава този вид спорт получава полагащите му се финансиране и внимание от страна на медиите. Мъжкият национален отбор, който преди това не бе и сънувал за успехи, два пъти – през 2002 и 2006 г., печели „Купа Дейвис“, най-престижния отборен трофей в света на тениса.
„Елцин има огромен принос за развитието на тениса в нашата страна – разказва за списание „Итоги“ бившият треньор на националния отбор на СССР Шамил Тарпишчев, съветник на президента по физическата култура и спорта в средата на 90-е години. – Ръководството на страната и преди това е играло тенис. Известно е, че дори Молотов и Берия честичко излизали на корта. А пък когато Елцин излезе пред всички по шорти и с ракета в ръце, всички направо преоткриха този вид спорт“.
Експрезидентът на страната Дмитрий Медведев от младежките си години се интересува от вдигане на тежести и гребане, а докато беше на власт, с всички сили пропагандираше бадминтона. В крайна сметка усилията му не бяха напразни: на Олимпийските игри в Лондон Нина Вислова и Валерия Сорокина завоюваха за Русия първия в нейната история олимпийски медал.
Сегашният ръководител на Русия, Владимир Путин, е майстор на спорта по джудо и самбо (многократен шампион на Ленинград), притежава почетен черен колан по карате, джудо и таекуон-до. Известен е и интересът на Путин към зимните спортове.
„Той се пързаля на добро майсторско ниво – много добре, бързо, технично, но има и грешка, с която аз, когато сме заедно, се боря – разказва пред „Известия“ президентът на Федерацията по ски и сноуборд на Русия Светлана Гладишева. – Даже и по походката му е видно, че едната му ръка се изнася леко напред, това се предава и върху ските“.
Последното увлечение на Путин е хокеят. За първи път той се качи на кънки през 2011 г., а сега редовно участва в представителни мачове заедно с ветераните от националния отбор на СССР. Впрочем най-добрата характеристика за отношението на Путин към спорта е проведената Олимпиада в Сочи. Да получи домакинството на Олимпийските игри – за президента на Русия това бе въпрос на чест.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
