НАТО срещу Русия: Защо се говори за Трета световна война?

Великобритания, както всяка горда и суверенна държава, има пълното право да разглежда и предприема подходящи мерки, за да поддържа и повишава капацитета си за отбрана и сигурност. В действителност, това е повече от оправдано в днешните времена на международен тероризъм и конфликти, като се имат предвид бомбените атентати в Лондон, както и регионалните конфликти в относителна близост до Великобритания, било то източната част на Украйна или Сирия.

Но действителното преразпределение на каквито и да било военни сили и обучителни маневри е друг въпрос. Последното съобщение, че 1600 британски войници ще бъдат изпратени в Йордания за провеждане на симулирана операция в същия мащаб като нахлуването в Ирак, описана от медиите като „първата от повече от десетилетие“, бе придружено от официално разяснение.

Играта на война е насочена към проверка на способностите за изпращане и разполагане на 30-хиляден силен експедиционен контингент във всяка „гореща точка“ по света.

Въпреки това, залозите се покачват, след като неназован източник, цитиран от британския ежедневник „Телеграф“ (The Telegraph), разкри непосредствена стратегическа цел: „Това не е упражнение за борба с „Ислямска държава“ (ИД). Ако не друго, това е много повече за това дали сме готови да се присъединим към САЩ в Украйна, отколкото е за Сирия“.

Няма друг начин да се тълкува това уточнение освен да приемем, че САЩ се забавлява с идеята за изпращане на войските си в Украйна с Великобритания като стратегически съюзник.

Освен това Бен Фармър, кореспондент на „Телеграф“, цитира отново източник, най-вероятно от Министерството на отбраната на Великобритания, че операцията в Йордания „може да бъде суха тренировка, ако един ден да се наложи да изпратим голяма бронирана сила от британските войски в Източна Европа, ако някога има руски сблъсък с НАТО“.

Новината идва след две символични събития. Първо, на 3 февруари Би Би Си излъчи едночасов псевдо-документален филм, озаглавен „Трета световна война: Във военната стая“, който представи примерен сценарий, в който етническо руско малцинство, живеещо в източната област Латгалия в Латвия, близо до границата с Русия, се вдига на бунт и основава „Латгалска народна република“ в очевиден паралел с „републиките“, създадени от проруските бунтовници в източните украински градове Донецк и Луганск през 2014 година.

Русия не се кани да воюва с НАТО за Латвия

Експерти за псевдо-документалния филм на ВВС за проруско въстание в Латвия.

Събрани във „военната стая“ в Лондон, 10 британски бивши военни и дипломатически висши ръководители са изправени пред предизвикателство: гласуване за ядрена атака – и по този начин рискуват избухването на Трета световна война – или не? Всичко се свежда до един тест за политическата воля на ръководството на Великобритания, с генерал Сър Ричард Ширеф, който до март 2014 г. е заместник върховен съюзнически командващ в Европа, когато той пита другите: „Готови ли са да умрат за (латвийския град) Даугавпилс?“.

В същото време, един ден по-рано, на 2 февруари, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, коментира годишния доклад на Алианса, според който когато през март 2013 г. руски самолети с ядрени възможности са се доближили до обстрелния обхват на Стокхолм, е било замислено като „симулиран ядрен удар срещу Швеция“.

Изявлението резонира с неотдавнашно проучване, което разкрива, че докато през 2013 г. само 10% от шведите са мислели, че може да има смисъл да се присъединят към НАТО, цифрата сега 41%.

Филмът на Би Би Си привидно е само невинна симулация на война, но е послужил за укрепване на възприемането на Русия в съзнанието на европейските зрители като страна, която може евентуално да прибегне до използването на ядрени оръжия в потенциален конфликт. Изявлението на Столтенберг вероятно е имало подобен ефект.

Филмът на Би Би Си, с неговите псевдо-документални сцени, снимани в Латвия, може, разбира се, да се омаловажи с мотива, че не е нищо повече от „хипотетичен сценарий“ и всички военни стратези и от двете страни са действали в съответствие с наръчника.

В края на краищата, не е имало възмутена реакция от страна на Кремъл. Само руските блогъри стигнаха толкова далеч, че да твърдят, че, като цитираме един от тях, това е „демонизиране на Русия на 85-то ниво“, насочено да осведоми британската общественост за възможността за ядрена престрелка в Европа.

Възможен ли е въоръжен конфликт между НАТО и Русия?

По някои данни Британия отработва сценарий за въоръжен сблъсък с руската армия.

Във Великобритания спектърът на коментари варира от поздравителни аплодисменти до обвинения в „провокация“. Анабел Чапман от списание „Проспект“ (The Prospect) не одобрява продукта на Би Би Си по друга причина: „По-общо казано, като се представя Русия като страховита, латвийските етнически руснаци като сепаратисти, Рига като безпомощна и нейните западни съюзници като колебливи, програмата неволно отразява някои твърдения на Кремъл“.

В действителност Москва никога не е опитвала открито да представя Русия като „страховита“, етническите руснаци, пребиваващи в Латвия като „сепаратисти“, Рига като синоним на „безпомощен“ и не е имало никакви причини да вярва, че Западът се „колебае“, дори и ако някои от действията от последните няколко години са се тълкували като индикация за такава позиция.

По-важното е последователната презумпция на политици, висши служители и медии на Запад, че вероятността от война с оръжие за масово унищожение не трябва да се изключва.

Широкото разпространение на разговора за предстоящ ядрен Армагедон, дори изобразяван като въображаем сценарий, както и забулени намеци, че англо-американските войски се подготвят за изпращане в Украйна, само подклаждат страховете, повишават стереотипа и унищожават опитите за разсейване на неразбирателството и изграждане на доверие.

Вярно е, че филмът на Би Би Си е гротесков антидот на войнолюбието. И все пак, не се предотвратява война, като се направи признание чрез „хипотетичен сценарий“ за неговата неизбежност. Точно обратното. Отворени дебати в стил Би Би Си за „състава“ на поредицата от събития преди Третата световна война може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество.

Това е лично мнение на автора, което не е задължително да отразява позицията на „Руски дневник“ или неговите служители.

"Российская газета". Всички права запазени.