Две опции за Сирия: федерализация или балканизация

Във въздуха витае съмнение, че фрагментацията на страната на етнически и сектантски принцип не оставя друг вариант освен да се въведе федерална система на управление и да се създадат три автономни области, които да останат част от обединена Сирия.

Тайни протоколи за създаване на Сирийски Кюрдистан?

В деня след новината, че Русия и САЩ са се споразумели за прекратяване на огъня в Сирия, информационна агенция Hawar (основната медия на сирийските кюрди) публикува интервю с Илхам Ахмед – член на Изпълнителния съвет на Движението за демократично общество (ТЕВ-ДЕМ) в Сирийски Кюрдистан (Роджава). Главното в материала бе следното изявление: ключовите играчи споделят разбирането, че разделянето на Сирия без всъщност тя да бъде „разпадната“ е единственото разумно решение. Според информацията налице е не просто „разбиране“, а нещо като пътна карта.

В общи линии Сирия, както твърди Ахмед, ще се състои от три съставни единици. Северните райони ще принадлежат на кюрдите; в южните със столицата Дамаск ще живеят алевитите, друзите, християните и други; а центърът ще отиде при сунитите. Всяка от тези три единици ще има собствен парламент.

Франция някога изпробва фрагментацията

По повод вероятността за регулирана федерализация на Сирия като разумна алтернатива на хаотичната ѝ „балканизация“, Григорий Косач – експерт по политика в арабския свят и преподавател в Руския държавен университет по хуманитарни науки, направи за „Руски дневник“ следния коментар, съдържащ исторически прецеденти:

„На теория федерализацията на Сирия е възможен вариант. Страната е една разпокъсана формация от самото си начало. Налице е резониращ прецедент. Франция, след като получи мандат от Обществото на народите да управлява в Сирия, раздели териториите на регионален и етнически принцип“.

Професор Косач има предвид събитията от 1920 г., когато французите, в опит да удовлетворят собствените си интереси и от страх да не се надигне арабски национализъм, прилагат „политическа фрагментация“, като създават отделни прото-държави в Сирия. Освен Алепо и Дамаск право на собствена политическа единица под патронажа на Франция получават и етническите друзи. Също като алевитите, които в наши дни са най-известни със сирийския президент Башар Асад, под управлението на Франция те се ползват със специален административен режим в планинския район зад Латакия.

Може ли прекратяването на огъня в Сирия да има обратен ефект?

„Това е история на два града или по-скоро борба за надмощие между Алепо и Дамаск, в която и двата града твърдят, че имат право да са столица на Сирия. Всъщност политическият и бизнес елит на двата града търси чуждестранни партньори и покровители. Дамаск се съсредоточава върху Ливан и арабските държави на юг, а Алепо се опитва да извлече ползи от сътрудничеството с кемалистка Турция. При определени обстоятелства е било възможно те да се разделят“.

Днес ситуацията е коренно променена. За момента сирийските кюрди, изглежда, приемат идеята за автономия в рамките на сирийската държава. Дали президентът Асад или неговият наследник ще са доволни от подобна сделка? Дали тя няма да провокира Турция да предприеме нещо като „превантивен удар“, за да задуши дори и ембрионална форма на държавност за кюрдите, които биха могли да се появят на политическата карта и даже, което би било още по-тревожно за Анкара, в непосредствена близост до собствените ѝ размирни кюрдски райони в югоизточна Анадола?

„Реалните шансове за федерално-административно устройство на Сирия зависят от напредъка, който ще бъде постигнат в междусирийския диалог“, подчертава професор Косач.

Откриването на представителство на Сирийски Кюрдистан в Москва неотдавна е знак за „конструктивен диалог“ между двете страни, както го определи един от кюрдските представители в личен разговор. От правна гледна точка няма „две страни“. Това не е дипломатическа мисия, а бюро на „обществена организация“. И все пак, топката е хвърлена.

Ще спечели или ще загуби Москва

Ако сценарият за федерализация се сбъдне в дългосрочен план, Русия няма какво да губи – напротив, тя може да разчита на определени ползи, смята Вадим Козюлин, старши изследовател в център ПИР – независима московска организация за политически анализи.

„Въпреки че сирийските кюрди никога не са декларирали публично намерение да се борят за отделна държава, ситуацията може да се развие както при Иракски Кюрдистан. Въпреки че формално е автономия, той има всички атрибути на държава в държавата: жизнеспособни източници за попълване на регионалния бюджет и т.н. Сирийски Кюрдистан може да последва този пример“, каза експертът пред „Руски дневник“.

В контекста на Сирия като обединена държава, каквото споразумение бе постигнато от световните сили миналия ноември, сравнително работещото сътрудничество между алевитите и християните от една страна и сирийски кюрди от друга може да бъде гарантирано, ако те се съгласят на компромиси. И все пак, всичко зависи от това дали кюрдите в северните райони ще ограничат амбициите си и ще се задоволят с ползите от това да са една широка или по-широка автономия.

Иска ли някой лек вариант на халифата на ИД?

В това отношение сътрудничеството на сунитските племена и техните лидери, някои от които се определят като „умерена опозиция“ с формално „централните власти“ в Дамаск, далеч не е гарантирано.

Идеята за сунитска структура с характеристиките на държава след разделянето е свързана с предложението на Джон Р. Болтън – учен в Американския предприемачески институт, работил като американски посланик в ООН от август 2005 г. до декември 2006 година. В статия за „Ню Йорк Таймс“ (The New York Times) миналия ноември бившият посланик твърди, че „най-добрата алтернатива на „Ислямска държава“ (ИД) в Североизточна Сирия и Западен Ирак е нова, независима сунитска държава“.

Посланик Болтън разглежда този сценарий с оглед на „създаването на убедителна алтернатива на ИД“, която той определя като „Сунистан“. Де факто това би означавало монорелигиозна единица на последователите на шиитската версия на Исляма, в която християните биха имали подчинен статут. Това изглежда като „лек вариант на ИД“, който, както го определя Болтън, „би могъл да служи като крепост както срещу Асад, така и срещу съюзилия се с Иран Багдад“.

Едва ли има шанс големите регионални играчи, които в момента са част от процеса за уреждане на конфликта, да приемат този вариант. Става въпрос за Русия, Иран, Ирак и, да не забравяме, все още официално суверенната държава Сирия.

Сунитите, третият стълб на решението

Шансовете за реализиране на друг план – устойчива сунитска автономия като част от обединена Сирия – ще са нищожни, докато ИД не бъде победена; докато терористичната организация продължава да е здрава военна машина и алтернатива за радикализираните мюсюлмани.

Ако обаче умерените сунитски групировки, които се противопоставят на ИД и всъщност се сражават с джихадистите на родна почва, получат предложение за платформа, на която да създадат отделна административна единица в рамките на Сирия, няма ли това да допринесе за оформянето на един обединен фронт срещу заклетия враг?

Русия би постъпила мъдро, ако тактично подкрепи амбициите на умерените сунитски организации, смята г-н Козюлин, като подчертава необходимостта руската дипломация да е гъвкава:

„Като се има предвид дълбоко вкоренената враждебност на сунитите, които са мнозинство в Сирия, към режима на Асад, Москва най-добре да не ги отчуждава, а да ги приобщи положително“.

Най-вероятно една обединена Сирия е най-справедливата и устойчива опция. Но на фона на натрупания гняв и наследството от кръвната вендета, типични за всяка гражданска война, може и да е твърде късно. За момента политическото и военно махало в Сирия е задвижено и може да се люшне във всяка от двете посоки: федерализация или балканизация.

7 въпроса за споразумението за прекратяване на огъня в Сирия

"Российская газета". Всички права запазени.