Към какво води новата отбранителна концепция на Украйна?

В сряда, 16 март, президентът на Украйна Петро Порошенко въведе в действие новата отбранителна концепция. Преди това, на 4 март, този документ бе приет от Съвета за национална безопасност и отбрана (СНБО). В него се говори за „заплаха от агресивните действия на Русия“, чиято крайна цел е „унищожаването на Украйна и завладяване на нейната територия“.

„В средносрочна перспектива най-актуални ще остават, в частност, заплахата от агресивни действия на Русия с цел изтощаване на украинската икономика и подкопаване на обществено-политическата стабилност с цел унищожаването на Украйна и завладяване на нейната територия“, отбелязано е в текста на „За концепцията за развитие на сектора за безопасност и отбрана на Украйна“.

Концепцията формулира и задачите, които трябва да бъдат решени от ръководството на Украйна. В частност, става дума за необходимостта от реформи в сектора за безопасност и отбрана, което подразбира внедряването на принципите и стандартите, приети от страните-членки на НАТО и ЕС, а също така задълбочаване на сътрудничеството с тези държави.

Три сценария за украинската криза: възможен ли е донбаски блицкриг?

„Това ще позволи гарантирано да се осигури адекватна и гъвкава реакция на целия спектър от заплахи за националната сигурност на Украйна, рационално използвайки възможностите и ресурсите, с които разполага страната“, подчертава се в съобщение на пресслужбата на държавния глава на Украйна.

Новата отбранителна концепция на Украйна предизвика негативната реакция в Москва. Както заяви членът на комитета на Държавната дума по въпросите на ОНД Василий Лихачов, „отношението към документи от подобен род не трябва да бъде снизходително... сегашното украинско ръководство нанася сериозен удар по нашата историческа памет, паметта на дружбата и сътрудничеството между народите на Русия и Украйна и затваря очите на перспективата за диалог“.

Какво ще е влиянието на новата концепция върху съотношението на силите около „независимата“ и върху нейното бъдеще?

Новата отбранителна концепция на Украйна провъзгласява като основна стратегията на войната – отбелязва заместник директора на Таврическия информационно-аналитичен център на РИСИ Сергей Ермаков. – Затова бе измислена изкуствената заплаха във вид на непосилната руска агресия. Изкуствена, най-малкото, защото от гледна точка на международното право, присъединяването на Крим не бе в резултат на агресия. Истината се състои в това, че в Украйна се обособи много сериозно лоби, настроено на война с Русия – не толкова реална, колкото пропагандна. И новата концепция позволява на „ястребите“ в украинското ръководство, които стоят зад кървавата фаза на Майдана, да се задържат на власт.

„СП“ (Свободная пресса): – Как новата концепция ще бъде приложена на практика?

Трябва да е ясно: като цяло украинските власти заделиха за военни разходи 5% от БВП (3% за отбрана, 2% за национална сигурност). Сумата, разбира се, не е нещо особено, като се имат предвид трудностите в украинската икономика. Затова остава големият въпрос, доколко тези планове ще бъдат реализирани.

Въпреки това, новата концепция позволява на Киев активно да се занимава с отбранителната си промишленост и да реализира някои проекти. Например за развитието на концепцията вече са приети закони, чиято цел е до 2018-2020 г. в украинската армия да бъдат изцяло внедрени стандартите на НАТО, а също така всички оръжия да се произвеждат изцяло по натовските стандарти. Вярно, такова преустройство също си има цена – разчетите показват, че само за начало ще са необходими 20 милиарда гривни.

Заплаха ли са за Русия ученията НАТО-Украйна?

Логиката на Киев се състои в това, че ако той работи активно в тази насока, то би могъл да разчита на помощ от страна на НАТО. Например безплатни доставки на натовско оръжие.

Да, украинското ръководство разбира, че в среднострочна перспектива страната няма да стане членка на НАТО. Но и политиката на алианса е ясна: вратите на пакта винаги ще бъдат отворени за Украйна, а това означава задълбочаване на сътрудничеството, в частност, създаване на смесени национални батальони – полско-литовско-украински.

Очертава се и отделна ос на военно сътрудничество между Киев и Анкара. Ще напомня, че неотдавна Порошенко бе на посещение в Турция и турците му обещаха военна помощ. Става дума не само за доставки на военна екипировка на стойност $1 милион, но и за участието на Турция в развитието на украинския военно-промишлен комплекс.

Естествено, това сътрудничество ще се развива в направленията, които представляват интерес за Анкара. Турските анализатори не крият, че основният интерес е насочен към този дял на украинската военна промишленост, който е останал от времето на СССР, особено самолето- и ракетостроенето.
Не е изключено да се стигне и до съвместни действия на турския и украинския флотове в Черно море. Вярно, скандалът, свързан с масовото дезертьорство от ВМФ на Украйна, който се разрази веднага след визитата на Порошенко показва, че не си струва да се очаква бързо и мащабно активиране на военното сътрудничество по това направление.

Какви са реалните перспективи пред украинската армия?

Не мисля, че в дългосрочна перспектива ние ще наблюдаваме ръст на могъществото на украинските въоръжени сили. Въпреки това, трябва честно да признаем: през последните две години украинската армия направи позитивна крачка в това отношение.

Все пак Украйна притежава офицерски кадри, които са подготвяни по съветски методики още от съветско време. А мобилизацията на страната в момента способства и за ръста на нейния военен потенциал. Вярно, не толкова висок и не толкова значителен, колкото Украйна би желала, и такъв, какъвто тя се опитва да го представи.

Как новата концепция ще повлияе върху руско-украинските отношения?

Сегашната политиката на Киев във военно отношение води до задънена улица. Украйна обявява за враг могъщ съсед, който до такава степен я превъзхожда във военната сфера, че дори Киев да харчи за отбрана целият украински БВП, пак няма да достигне паритет с РФ.

Русия ще задели 200 милиона рубли за преселването на съотечественици

По същество, в момента Украйна балансира върху провокационната съставляваща, защото това е изгодно на САЩ и ЕС. От друга страна, държавата просто пропада към това, което същите тези западни експерти и политолози наричат „неуспяла държава“. При такава линия на поведение не се вижда позитивна перспектива за отношенията с Русия.

Съществува и вътрешен дестабилизиращ фактор – териториалните доброволчески батальони, създадени в началото на така наречената антитерористична операция (АТО) в Донбас. Тук големият въпрос е, ще успее ли Киев напълно да интегрира тези формирования в системата на Министерството на отбраната и на МВР, доколко те ще бъдат управляеми и няма ли да разрушат целостта на вземането на решения в областта на отбраната на Украйна.

Реално погледнато, Порошенко и неговият екип са заложници на вътрешната нестабилна ситуация и се намират под мощното влияние на партията на войната. Преди време те се вързаха на играта на тази партия, а сега е практически невъзможно да си върнат старите позиции. При тази ситуация, приемането на каквато и да е друга отбранителна концепция, освен откровено антируската, плаши Порошенко, защото това може да завърши със свалянето му от поста глава на украинската държава.

Никой няма да приеме Украйна в НАТО, но САЩ могат да ѝ предоставят статут на ключов партньор извън Северноатлантическия алианс – смята водещият научен сътрудник в Института по проблемите на международната безопасност при РАН Алексей Фененко. – Новата концепция приближава Киев именно към това. Специалният статут ще даде на Украйна допълнителни възможности. Той ще позволи тя да закупува на преференциални цени американска военна техника, да приема американски инструктори, в края на краищата, специалният статут подразбира правото на получаване на финансова помощ от САЩ за военните нужди на страната.

За Русия тази украинска стратегия не е приятна, защото създава заплахата да се повтори сценарият на руско-грузинската война от 2008 г. Ще напомня, че САЩ не поемаха към Михаил Саакашвили пълноценни съюзнически ангажименти, но постоянно намекваха, че той е приятел и че Щатите ще го подкрепят, а освен това американците превъоръжаваха грузинската армия. Тази тенденция естествено засилваше надеждите на Саакашвили, че проблемите в Южна Осетия могат да бъдат решени със силови действия. Аз смятам, че с времето същото може да се случи и около Украйна.

Има още един момент. Сега, трябва да се предполага, Украйна ще задълбочава военното си сътрудничество не само с НАТО, но и с отделни страни-членки на Алианса. Например пред очите ни се гради алианса между Киев и Анкара, който не крие антируския си характер. Освен това не е изключено, че Украйна ще се опита да изгради по-специални отношения във военната сфера и с Германия...

Отношенията Русия – ЕС: 4 нерешени въпроса

"Российская газета". Всички права запазени.