25 години по-късно: какви в момента са отношенията между Русия и Израел

Kremlin.ru
Тел Авив бомбардира съюзниците на Москва в Сирия, държавите нямат единомислие и по палестинския въпрос, но изглежда, че за 25 години Русия и Израел се научиха да поддържат добри отношения – независимо какво се случва.

За период от 9 месеца през 2015 и 2016 г. премиерът на Израел Бенямин Нетаняху четири пъти посети Москва и се среща с Владимир Путин (последният път бе през юни). За сравнение, с президента на САЩ – страна, която е стратегически съюзник на Израел,  за същото време той се е срещнал само веднъж, а през март се отказа от визита във Вашингтон. Въпросът е, че за разлика от Обама, Путин изгради много добри отношения с Нетаняху, а германското издание „Дер Тагесшпигел“ (Der Tagesspiegel) дори ги нарече „пример за мъжка дружба в политиката“.

Като цяло през последните години Москва активно развива сътрудничеството си с Тел Авив: между Русия и Израел действа безвизов режим (2008 г.); подписано е и споразумение за военно-техническо сътрудничество (2010 г.). Сега Русия купува не само израелски плодове и зеленчуци, но и военни безпилотни самолети.

В съветско време, когато Кремъл смяташе ционизма за един от основните си врагове, никой не можеше да си представи подобно нещо. Това, между другото, не означава, че сега Русия и Израел са съгласни един с друг за всичко.

Сирийските противоречия

Нетаняху често лети до Москва не само заради добрите си отношения с Путин. Откакто Русия започна сирийската си операция в Сирия през септември 2015 г., нейните интереси се сблъскаха с израелските. Израел, също като Русия, нанася удари по територията на арабската страна. При това неговите мишени са съюзници на Москва: движението „Хизбула“, а понякога и армията на Башар Асад. Проблемът е, че съюзниците на Асад „Хизбула“ и Иран са пряка заплаха за еврейската държава.

„Заплахата за израелските граници, възникваща заради действията на съюзниците на Асад, са много по-осезаеми за Израел, отколкото хипотетичната опасност от идването на ислямистите на власт в Сирия“, смята Ирина Звягелска, професор в Московския държавен университет по международни отношения (МГИМО), старши научен сътрудник в Института по изтокознание.

„Израел не е доволен от това, че Иран и „Хизбула“ действат активно в Сирия, трупат там военен опит“. Израел унищожава в това число и руско оръжие, оказало се в ръцете на „Хизбула“.

Готовност за компромиси

В същото време, смята Звягелска, Израел разбира заинтересоваността на Русия от запазването на държавността в Сирия. Вероятно Израел предпочита западните страни да свалят Асад, но не изразява недоволството си. Вярно е и обратното: Русия разбира, че сигурността на границите е приоритет за Израел и затова не изказва възмущение от унищожаването на нейно оръжие, попаднало в ръцете на „Хизбула“. ВВС на двете страни координират действията си в Сирия. 

Позициите на двете държави се разминават не само по темата за Сирия. Например Русия, както и по-голямата част от световната общност, подкрепя създаването на палестинска държава, а ръководството на Израел упорито отхвърля тази идея. Въпреки всичко, това не предизвиква конфликт между страните.

„В момента отношенията ни с Израел са толкова приятелски, че спокойно можем да си позволим да не се съгласяваме един с друг по отделни въпроси – и това е нормално“, казва Звягелска. През 2016 г. Русия и Израел успяват да си затварят очите за противоречията, за да запазят добрите си отношения.

Мрачното минало

Но не винаги е било така. По времето на Студената война двустранните отношения зависят напълно от ситуацията в Близкия Изток, където Русия и Израел са от двете страни на барикадата. Израел е съюзник на САЩ, а в арабско-израелския конфликт СССР е на страната на арабските страни и на палестинското освободително движение.

През 1967 г., когато по време на Шестдневната война Израел разгромява армиите на съветските съюзници на Египет и Сирия, СССР прекратява всички официални контакти. Москва настоява Тел Авив да се върне на довоенните граници и да признае правото на палестинците на своя държава, израелските политици отвръщаха с отказ. Едва през 1991 г., броени месеци преди разпадането на СССР, дипломатическите отношения са възстановени и започва развитие на контактите.

„Руската алия“

Важен фактор за възстановяване на отношенията е отмяната от Михаил Горбачов на всички ограничения за репатриране на съветски евреи в Израел. В края на 1980-е – началото на 1990-е години, на фона на разпадащия се СССР и обедняването на постсъветските републики, гражданите на тези страни започват да емигрират активно. Тази миграционна вълна получава името „руска алия“ (алия – репатриация на евреите). Сега в Израел живеят 1,2 млн. души, родени в постсъветските държави – най-голямата диаспора в страна с 8,5-милионно население.

Посланикът на Израел в Русия Цви Хейфец нарече рускоезичните граждани на Израел „жив мост“ между двете страни. В страната се издават вестници и списания на руски език, рускоезични депутати заседават в Кнесета – израелския парламент.

Животът на диаспората

„Всички са свикнали, че много от нас не знаят иврит и като цяло сме по-различни“, казва за „Руски дневник“ Ксения Церковски, репатрирана от Москва, преселила се през февруари в Йерусалим. „Но чисто по човешки, така мисля, средностатистическият израелец се отнася положително към своите съветски и постсъветски съседи“.

Тя изброява представите за „руснаците“, които битуват в Израел: те са усърдни, работливи, издържат почти всякакви условия и, като цяло, са добре образовани – в Израел високо се цени съветското образование и с удоволствие наемат рускоезични за възпитатели, дори и да не знаят много добре иврит. Има и не толкова приятни стереотипи: „руснаците“ много пият, псуват, а момичетата често са с по-свободни нрави.

Рускоезичните израелци, казва Ксения, запазват отношенията си със страните, от които са дошли, в това число и с Русия – много от тях имат останали там роднини, приятели. „Във всеки един от хората, на които им махахме от самолета, оставихме по частица от себе си и тяхната съдба, разбира се, не ни е безразлична“, разказва репатрираната жена. С нея е съгласна Ирина Звягелска: „В сравнение с която и да е друга страна, в Израел най-лесно се поддържат отношенията с Русия. Заминавайки за Израел, хората фактически започват да живеят в две държави. Това е привлекателно“.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"