3 въпроса: За какво се договориха Путин и Ердоган?

Russian President Vladimir Putin (L) and Turkish President Tayyip Erdogan attend a session of the World Energy Congress in Istanbul, Turkey

Russian President Vladimir Putin (L) and Turkish President Tayyip Erdogan attend a session of the World Energy Congress in Istanbul, Turkey

Reuters
В рамките на Световния енергиен конгрес в Истанбул на 10 октомври се проведе среща между президента на Русия Владимир Путин и турския му колега Реджеп Тайип Ердоган. Това е третата лична среща между лидерите, откакто турската страна поднесе извиненията си за сваления руски бомбардировач Су-24 през ноември миналата година. Двамата държавни мъже успяха да постигнат три важни договорености.

1. "Турски поток" ще има

Важен резултат от срещата бе подписването на междуправителствено споразумение за изграждането на газопровода "Турски поток".

Проектът бе съгласуван още през декември 2014 година като алтернатива на проекта за газопровод "Южен поток". По едни или други причини обаче (въпросът за предоставяне на отстъпка, въпросът за броя на ръкавите на газопровода, влошаването на двустранните отношения, след като Турция свали руския самолет, спекулациите около възобновяването на "Южен поток" и отказа от "Турски поток") реализацията на проекта се отлагаше.

На срещата в Истанбул страните все пак успяха да завършат започнатото – бе подписано междуправителствено споразумение. Освен това Русия и Турция се договориха за отстъпка на цената на синьото гориво в рамките на проекта.

След срещата Путин отбеляза, че "така се движим в посока реализация на плановете на турския президент за създаване на голям енергиен хъб в тази страна".

2. Турските плодове се връщат на руския пазар

Друг важен проблем от двустранното сътрудничество е въпросът за премахването на едностранните икономически санкции, които Москва наложи на Анкара преди година, след инцидента със самолета. Путин каза, че Москва е решила да допусне турските селскостопански стоки на руския пазар. По думите му това е взаимноизгодно решение. Той уточни, че става въпрос за селскостопански стоки – т.нар. костилкови и цитрусови плодове. "Руското селско стопанство не произвежда такива продукти, а допускането на турците до пазара може да доведе – и ние се надяваме на това – до понижаване на цените на тези продукти", поясни той.

Според руския президент "за турските партньори, това, разбира се, е отваряне на руския пазар". Путин припомни, че "обемът на продажбите на тези турски продукти на руския пазар миналата година е бил на стойност $500 млн.".

3. Да не си пречат в Сирия

Освен въпроси от икономическото сътрудничество, дневният ред включваше и въпросът за Сирия. Както за Русия, така и за Турция сирийският проблем продължава да е от първостепенно значение във външнополитическа насока.

И двете страни са въвлечени в сирийския конфликт физически. Русия провежда военновъздушна операция срещу бойците от терористичната организация "Ислямска държава". Турция провежда операцията "Щитът на Ефрат" в Северна Сирия, където тя защитава граничещите със Сирия райони от бойците на същата тази "Ислямска държава". В действителност тя ги пази и от подразделенията на сирийските кюрди, които според Анкара са свързани с Работническата партия на Кюрдистан (сепаратистка кюрдска организация, с която турските власти воюват от 1984 година. Призната за терористична организация от Турция, САЩ и страните от ЕС – бел. ред.).

Въпреки това, между позициите на Русия и Турция има съществена разлика: докато Москва поддържа режима на Асад и нанася въздушни удари по антиправителствените групировки, Турция подкрепя антиправителствените сили, а режима на Асад определя като "терористичен".

"Русия и Турция се договориха за провеждането на операция "Щитът на Ефрат" още когато президентът Ердоган посети Санкт Петербург през август. Москва не изрази почти никакви емоции при началото на турската операция в Сирия", отбелязва Юрий Мавашев, ръководител на политическото направление в Центъра за изучаване на съвременна Турция. Според експерта между Москва и Анкара действа негласно споразумение: да не си пречат една на друга. А по време на визитата на Путин това споразумение е било потвърдено и укрепено. "Турските чиновници и медии мълчат за руското участие в нещата, които се случват в Алепо. Дадена им е заповед: нямаме работа край Алепо, защото Русия ни даде Северна Сирия", отбелязва Мавашев.

Според Керим Хас, експерт по евразийска политика в Организацията за международни стратегически изследвания в Анкара, "основният конкретен въпрос, който Ердоган и Путин договориха всъщност във връзка със сирийската криза, е да продължи положителният дневен ред и преговорите чрез прекия официален тристранен механизъм на високо равнище, установен между министерствата на външните работи, генералните щабове и разузнавателните агенции. Обстановката в Алепо, хуманитарната криза в Сирия и различаването на опозицията от терористите ще бъдат обсъждани чрез този механизъм".

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"