Какво вижда слепият фотограф?

Александър губи 98% от зрението си на 11 годишна възраст. Сега той вижда само цветове, силуети и светлосенки.

"Виждам силуети. Може би не толкова ясно, колкото преди, но си ги представям в главата си по-ясно. Опитвам се да чувствам от вътре - навън", споделя слепият фотограф.

След като зрението му намалява, обострят се слухът, вкусът и интуицията. Сега те са основните инструменти на Александър.

"Тъй като преди имах перфектно зрение, при снимките пренасям това зрение в настоящето", пояснява Александър. "Някога забравям, че съм сляп. Това зрение изцяло ми позволява да снимам".

Приятелите на Александър му помагат да избира най-интересните снимки. Харесва му да усеща какви емоции събуждат неговите фотографии у другите хора.

Александър много пътешества в Русия и в чужбина. Именно така той стига до любимото си хоби – фотографията.

"В началото запечатвах всичко вътре в себе си, когато започнах да пътувам. Но с течение на времето просто поисках да покажа на другите, да им покажа, че могат да гледат много по-широко над много неща", споделя той.

Най-голямото предизвикателство е да преодолее себе си. Но постепенно той се справя със своите страхове и се решава на по-далечни пътувания.

Целта на Александър сега е да предаде на хората, че и те не също не трябва да се боят да се хвърлят в непознатото, да опитат нещо ново, да променят погледа си над света.

"Светът, в който живеем, често е страшен, бива много трудно. Самият свят е сложен. Този страх е вътрешен, той държи назад, не позволява на хората да се развиват. Има много здрави хора, които се боят. Страхът се преодолява чрез изпитания", казва Александър.

В един момент той разбрал, че въпреки нарушеното си зрение, може да показва на хората красотата на този свят, да ги вдъхновява и мотивира за смелите им дела. Сега това е главна задача на неговото творчество.

Александър обеща, че ще продължи "да следва този път, да носи светлина, да бъде безстрашен".