Защо избрахте именно Българя като място за провеждането на конференцията през 2018 година?
Това е така, тъй като догодина има юбилей – 140 години от Освобождението на България. Колеги от България, включително и главният редактор на списание "Международни отношения", многократно се обърнаха към нас с молба да проведем конференцията в София. Освен това в Западна и Централна Европа вече са се провеждали конференции на "Международная жизнь", а в южните части – не. Затова мястото е избрано във връзка с датата и предвид дългогодишните традиции в професионалната комуникация с българските колеги, включително и с представители в областта на международната журналистика. Сигурни сме, че дискусията ще бъде професионална и се надяваме, че нашите европейски партньори ще вземат участие в нея.
Известно ли е вече каква ще бъде темата на конференцията?
В момента може би е рано да говорим за това, но една тема ще присъства със сигурност, а тя е препоръчана от участниците в конференцията в Будапеща (2017). Това е проблемът с роботизацията в журналистическата работа. По принцип звучи по-разширено – бъдещото влияние на изкуствения интелект върху журналистическата професия. А тя се води една от най-човешките и хората очакват човекът да общува с човек, а не с робот. Но от гледна точка на икономията на журналистически труд такъв проблем действително може да възникне: и на управленско ниво се намират буйни технократи, които ще кажат, че това е много революционно и технологично! А всъщност това ще бъде краят на истинската висококачествена журналистика, която в последно време получава удар след удар.
През последните години на Балканите голям брой медии, включително най-големите и влиятелните, меко казано не следват стандартите на качествената журналистика – глупави сензационни заглавия, изобилие от фалшиви новини, зле обработена информация, не дори "мързелива журналистика", а повсеместна copy/paste журналистика, зачестена и банална кражба на съдържание, липса на каквото и да било уважение към авторските права… Ще бъдат ли засегнати тези аспекти?
Мисля, че да. Това е проблем не само за качеството на журналистиката, но и за това доколко уважаваме нашите зрители, слушатели и читатели. Тази тема не е тясно специализирана, а въпросът е в това какво поколение готвим ние, журналистите. Учителят, журналистът и църквата оформят бъдещия човек, а журналистиката в тази триада не заема последното място. От това каква ще бъде тя зависи каква ще бъде аудиторията, колко отговорна ще бъде тя в отношението си към живота, към ближните, към обществото. Всичко това са много сериозни предизвикателства, не по-малко сериозни от "фейковете" и прочее, които сме свикнали да обсъждаме. Този проблем стои в целия си мащаб.
Моля, разяснете за българската аудитория, която не е запозната със самата концепция на провеждането на ежегодните конференции на списание "Международная жизнь": как се появи идеята за подобни специализирани руско-европейски мероприятия и доколко успешно, по ваше мнение, се реализира тя в сегашните доста сложни условия? Можем ли да говорим за някакви положителни резултати?
Съдейки по отклика и заинтересоваността на участниците, смятам, че е успешна. Съставът на участниците ни постоянно се обновява. Това е показател, че ние не заприличваме на измъчено шоу, в което канят едни и същи лица, а се запознаваме с нови хора – не само журналисти, но и политолози, медийни анализатори, социолози, философи, писатели, политици и дипломати. В резултат на това общуване се разбира, че има подкрепа от страна на онези, които са загрижени за начина, по който се развиват отношенията между Русия и ЕС, но и не само за това. Такова качество и достоверност на съвременната журналистика, включително и международната, и такива хора стават все повече не само сред слушателите и читателите, но и в професионалните среди.
Ежегодната международна конференция "Русия и Европа: актуални проблеми на съвременната международна журналистика" се състоя на 5 октомври в Будапеща. Конференцията се организира от руското списание "Международная жизнь" с подкрепата на Министерството на външните работи на Руската федерация и Федералната агенция за печат и масови комуникации на Руската федерация.
Конференцията се провежда ежегодно в различни страни по света от 2011 г. насам. В нея традиционно участие вземат ръководители на водещи европейски медии, политически дейци, дипломати, учени, политолози и др. До момента мероприятията са се състояли в Париж, Берлин, Виена, Сан Марино, Братислава и Будапеща.
Събитието предизвиква значителен отклик сред руските и европейските медии, които я определят като "важно събитие в международното медийно пространство". Сред основните теми на конференциите до момента са: "Проблеми с достъпа до информация за медиите в Русия и Европа", "Ролята на медиите в международните отношения и влиянието им върху международния климат", "Проблеми с отразяването на международните конфликти в руските и европейските медии: поглед отвътре и отвън", "Роля на международните медии във формирането на имиджа на страните: отговорност и етика на журналиста", "Информационна безопасност за личността в условията на информационните войни. Международна помощ: подкрепа или влияние", "Европа – Русия: как да намерим нова обективност в новата реалност", "Макро и микро. Отношенията на Русия с малките държави" и много други.