Традиционен руски юмручен бой: 9 начина да победиш в мелето

Живот
ГЕОРГИ МАНАЕВ
Това развлечение е уникално – представете си две редици едри полуголи мъже, които се млатят за забавление. Този вид ръкопашни схватки, известни като "руски юмручен бой", съществуват още от древността и са въплъщение на фундаменталните бойни ценности на руснаците: смелост, мъжество и другарски дух.

1. Изчакай празника

В Русия традиционните юмручни схватки се провеждат по време на големи празници, но най-вече около Нова година и преди началото на селскостопанския сезон, когато старият живот символично отстъпва на новия.

Историците са съгласни, че в мирогледа на езичниците боевете на подобни празници са символ на борбата между старото и новото. Тези сблъсъци винаги се провеждат в отбори, а индивидуалните схватки са само загрявка за голямото меле.

2. Знай правата си

Руската православна църква винаги е била против юмручните боеве, тъй като те са езически. Държавата официално отрича тези тържества, но се прави, че не ги забелязва, тъй като те са важна стъпка в подготовката на мъжете за истинското бойно поле.

През 1740-те Църквата отправя молба към сената да забрани юмручните боеве, но сенаторите категорично отказват, тъй като това е една мъжествена и здравословна традиция, а евентуалната ѝ забрана би разгневила народа. Полицията стои и гледа, докато се разразяват масовите юмручни схватки – освен това е просто невъзможно да се спрат и арестуват 500 мъже, които  се бият един с друг.

3. Събери отбор

Първите битки се провеждат на широки открити места през зимата – например върху замръзнало езеро, а през по-топлите месеци – на поляна. Най-популярните и най-зрелищни масови сбивания са между два големи отбора: лявата страна на селската улица срещу дясната или едно село срещу друго.

В градовете често се организират битки между занаятчийски гилдии – касапи срещу обущари или пък един завод срещу друг. В Русия през XIX в. добрите умения в юмручния бой са предпоставка за добра работа, защото богатите търговци и собственици на заводи предпочитат да назначават умели бойци. Победата над конкурентната фабрика е въпрос на чест.

4. Тактиката

Всяка редица или "стена" си има лидер, който в навечерието на боя събира момчетата си за тактически инструктаж. Заедно с най-опитните бойци лидерът изработва стратегията на битката – например, кога ще настъпят фланговете и кога най-силните и най-едри бойци, "надеждата" на отбора, ще навлязат в настъпление (те се държат в резерва, докато не настъпи решителният момент). По време на схватката лидерите насърчават отборите си с викове и реализират тактиката, като в същото време участват и в боя.

5. Спи, яж и си подготви бойния екип

Юмручните битки не изискват специално обучение, а опитът се придобива единствено в самия бой. Преди решителния ден на сблъсъка мъжете ходят на баня, наспиват се добре и си похапват здраво. Те никога не излизат да се бият пияни – всички разбират, че боят е сериозно нещо и може да бъде смъртоносен. За да се избегнат подобни инциденти, бойците носят ръкавици и шапки, омекотяващи противниковите удари.

Зрителите също се готвят за големия бой – да гледат се събират цели села, събират се амбулантни търговци, които продават бира и медовина. От близките градове и села пристигат и дворяни и богати търговци, които гледат и правят залози.

Дори и някои от благородниците обичат да се бият. Граф Фьодор Ростопчин – губернатор на Москва, тренирал английски бокс и обичал да се бие. Княз Григорий Орлов – любовник на Екатерина Велика, също си падал по битките.

6. Започни със стил

Всяка битка започва с фанфари – бойците вървят по главната улица към мястото на схватката. Там те се разделят и започват да се предизвикват с шеговити обиди и хапливи шеги. Понякога, за повдигане на духа, има съпровод от хармоника. Младежите от двете страни започват да се бият, след което се включват и тинейджърите. Истинското шоу започва, когато възрастните женени мъже запретват ръкави (момчетата заформят отделен бой до тях).

7. Бий се честно

Юмручните битки не са свързани с гняв или пък победа на всяка страна. Ако водеха до смърт, нямаше да са толкова популярни. За да се избегнат трагедии, има правила:

1) Не нападай човек, който е паднал на земята или кърви обилно;
2) Не нападай зрителите или минувачите;
3) Не нападай никого в гръб или отстрани;
4) Не слагай тежки предмети в ръкавиците си. Ако някой наруши това правило, той може да бъде изгонен от отбора си и да му бъде забранено да се бие, което е ужасна стигма; участието в юмручния бой е от жизнена важност за честта на селянина;

5) Собственото ти оръжие са юмруците ти (не ритници или бой с разни предмети);

6) Не преминавай в противниковия отбор по време на боя; понякога битките прекъсват вечерта и се подновяват на следващия ден; така че човек трябва да остане в отбора си.

8. Вземай си почивки

Някои празници са доста дълги, затова бойците имат право да си вземат почивка и да продължат на следващия ден. Обикновено боят започва следобед и продължава с една или две почивки чак до тъмно, а след това – и на идния ден. По време на почивките опонентите се събират да пият, почиват, да обсъждат битката и да се посмеят заедно. От жизненоважно значение е да се покаже, че боят е здравословно развлечение за мъжете, а не сериозен и злобен конфликт.

9. Победи противника и се наслади на славата

След няколко почивки става ясно, че една от страните е по-силна от другата. Именно това е моментът, в който противникът бива прогонен от полето и изтласкан към покрайнините на селото. Победата е постигната и всички се събират, за да пийнат и да похапнат. Победителите се окичват със славата, възхищението на дамите и уважението на по-възрастните – до следващата битка, разбира се.