"През 1960-те години полкът, който охраняваше Кремъл, имаше специално подразделение, наречено "галкогоны", спомня си главният орнитолог на Кремъл Кирил Воронин. "Войниците от този отряд пускаха гарваните от покривите на сградите на Кремъл, затваряха отворите и прозорците, за да спрат враните да влизат на таваните. Ето това беше борба!"
Гълъбите, гаргите, и най-вече враните са толкова многобройни в Москва, че могат да създадат главоболия на хората, които се грижат за Кремъл. Птиците крадат цветята и семената от градините на крепостта и освен това пренасят куп болести. Друг проблем са изпражненията им: кулите на Кремъл имат сложни архитектурни орнаменти, високи стръмни куполи, покрити с плочи с червени звезди на върха. Почистването им е тежка задача, затова се оказва по-лесно просто да се изгонят птиците. Ето защо през 1980-те години са наети соколи, които да пазят крепостта. Колко уместно! В предреволюционна Русия грабливите птици са асоциирани с Кремъл и неговите обитатели.
"Време за работа, час за забавления"
Wikipedia
"Трябва да има време за работа, но трябва и час за забавление", пише цар Алексис през 1656 г. в наръчника за соколарите в двора си. Казвайки това младият цар подчертава, че работата и забавлението са еднакво важни за един благородник. За Алексис основното развлечение е именно ловът със соколи – обичайно забавление за европейските царе през Средновековието, популярно и в Русия от XV век.
Цар Алексис ежегодно харчи удивителните 120 000 рубли за своето хоби. По това време строежът на скромна къща в Москва струва около 10 рубли, а високопоставен помешчик може да натрупа около 10 000 рубли годишно от данъци, наеми и търговия.
Царят наема професионални ловци със соколи, които са високоплатени и са част от благородничеството. Той има волиери за соколи и много често ходи на лов в горите край Москва. Всяка година над 100 нови грабливи птици се доставят за царските нужди. В Москва все още има две места, чиито имена се асоциират със соколите: квартал Соколники, където преди време са били любимите ловни стопанства на Алексис, и квартал "Соколиная гора", където се намирала една от волиерите. Но в онези времена соколите не са служели за охрана поради високата си цена – вместо това са смятани за кралски подаръци.
Ястреби вместо соколи
Сергей Бобильов/ТАСС
Първоначално пазителите на Кремъл опитват да гонят враните с предварително записани викове и крясъци на соколи, но орнитологът Воронин казва, че птиците бързо свикнали с тях, така че единствено истинските крясъци се оказали ефективни. В началото са използвали соколи, които в последствие заменили с ястреби.
Когато един сокол ловува, той се издига много високо в небето, след което се спуска върху плячката си, убивайки я с нокти. Ако пропусне, повтаря опита си. В градски условия това може да доведе до фатален край за птицата: соколът може да пропусне целта си и да се убие в сградите или в земята, или пък да се изгуби в града – все пак Кремъл се намира в оживения градски център и има много силен шум, който може да изплаши птицата. Същевременно соколите са трудни за пазене, а и скъпи – добрият сокол може да струва десетки хиляди долара.
Сега Кремъл е охраняван от северни ястреби – за тях гарваните са естествена плячка, докато соколите ловят предимно гризачи. За разлика от соколите ястребите ловуват скрити в короните на дърветата, чакайки жертвата да се появи. Тогава те правят изключително бърз полет от 20-30 метра, който е особено ефективен в ограниченото пространство на вътрешността на Кремъл. Ястребите са по-лесни за гледане, по-привикнали към гледачите и струват значително по-малко – 15-20 хил. рубли.
Ден и нощ хвърчаща перушина
Иля Питалев / Sputnik
"Патрулирайки по територията на Кремъл, когато видим кълвящи врани, тогава пускаме нашите ястреби", казва Воронин. "Когато ястреб хване врана, ние се приближаваме към него и му предлагаме нещо по-вкусно, като пъдпъдъче месо например". Враните могат да разнасят болести, опасни за ястребите, така че е важно да се гарантира ловецът да не яде плячката си. Те имат GPS тракери, закрепени за опашните пера, и малки звънчета на краката си. Последните са за гарваните – те си комуникират предимно със звуци и така по звука от звънчетата знаят, че хищна птица контролира територията, и се отдалечават. Основната цел на ястребите не е да ловят врани, а да ги държат далеч от Кремъл.
Ловният ястреб се тренира в продължение на 6 месеца, преди да се прецени дали е в състояние да ловува. В плен животът му е малко по-дълъг, отколкото в дивата природа, защото се храни редовно, за него се полагат грижи, а и винаги е на топло. Обикновено ястребите "работят" по 10-15 години, докато са в състояние да ловуват ефективно, след което се пенсионират. Най-старият женски ястреб на Кремъл, наречен "Алфа", служи вече повече от 20 години. "Птиците също се променят с възрастта", казва Воронин. "Алфа някога се задъхва, човката ѝ се нуждае от редовни грижи, но тя все пак хваща врани. Може би вече не заради скоростта, а благодарение на своя опит".
Освен ястреби, Кремъл е пазен и от орел. Той също е естествен враг на враните, а присъствието му ги плаши – но също така ловува през тъмните часове, което пречи на враните да нощуват в московската крепост.