Защо един съветски учен живее сред дивата природа с глутница вълци?

"Чувствах се като вълк", казва с усмивка Ясон Бадридзе, съветски и грузински етолог в интервю, когато го питат какво е било усещането при лова на елени. През 1974-1976 г. ученият живее с глутница вълци, споделяйки храна и сън с шест хищника.

Всичко започва в детството му, когато бащата на Ясон го взема със себе си в грузинската гора. "Чух един вълк да вие и този вой ме зашемети, преобърна всичко в душата ми", спомня си той в разговор с "Руски репортер". След това Бадридзе вече знае какво ще изследва като учен.

Полузаконна наука

Етолозите изследват поведението на животните, а през 1970-те години съветските учени не знаят почти нищо за вълците в дивата природа. Публикациите за вълци са много малко, а местните жители в съветска Грузия предпочитат да ги избиват. След като завършва биологичните си проучвания, Бадридзе решава да промени ситуацията.

Той прави изследванията си тайно: мести се от грузинската страна на прохода край град Баржоми, където намира подходяща глутница, живееща на площ от 100 кв. км. Бадридзе казва, че е плащал на местните рейнджъри, които обикновено отстрелват вълците, да оставят животните на мира и ги "заплашвал да ги набие", ако нарушат сделката.

Среща с вълците

Как човек общува с диви хищници? Дори за Бадридзе, който някога е бил ловец и знае как да живее в дълбоката гора с месеци, задачата не е лесна. "Единственият начин бе да ги накарам постепенно да свикнат с присъствието ми ", казва той пред сп. Shroedinger’s Cat .

Това му отнема четири месеца. Бадридзе внимателно следва следите на вълците без пряк контакт и оставя глутницата да свикне с него. После започва да хвърля малки парчета плат, които носи със себе си. Отначало вълците ги избягват, но след това свикват с миризмата им, като с нещо познато. След като глутницата свиква с неговата миризма и присъствие, идва най-опасната стъпка – пряката среща.

Бадридзе пази ярък спомен за първата си срещата с възрастен вълк, с който стоели един срещу друг на разстояние пет метра. "Той погледна в очите ми за по-малко от минута, но за мен това бе сякаш цяла вечност. После се усмихна и се върна при приятеля си и те се изгубиха в гората", спомня си си ученият.

Известно време Бадридзе не може да си даде сметка колко време е бил вцепенен и неспособен да се помръдне. Тогава той разбира, че началото е положено. И е успял: вълците са го разпознали и са го приели.

Да станеш част от дивото

Глутницата, към която се присъединява Бадридзе, е от възрастен вълк и вълчица (двойка), тримата им потомци и един стар вълк, който е техен водач. Скоро след като Бадридзе успява да ги накара да го приемат, той се присъединява към тях и спи близо до мястото им на срещи, където глутницата се събира.

Той следва глутницата навсякъде: когато те тичат, и той тича, изоставайки малко, но благодарение на добрата си физическа форма - не много зад тях. Глутницата дори кани Бадридзе да участва в лов и той прави това много пъти. Разбира се, не убива сам елена - това е задачата на възрастния вълк; но мъжът, заедно с малките, помага в преследването на плячката.

Вълците любезно споделят месото си с Бадридзе. Разбира се, той не го яде сурово – прекосява реката, за да изпече на огъня своя дял от еленското. Освен това се храни основно с хляб и задушено месо. "Все още мразя задушено, просто не мога да стоя близо до него", смее се Бадридзе.

Бурно приятелство

През всичките месеци, прекарани с вълците, (той живее с няколко семейства вълци), Бадридзе научава много за поведението им. Понякога това става по трудния начин. Веднъж е свидетел как вълците са способни на алтруизъм, когато те го защитават от мечка. Тъй като възприемат мъжа като един от своите, вълците успяват да прогонят мечката и така спасяват живота на учения.

"Връщахме се от неуспешен лов, бяхме капнали. Седнах на голям камък ... и тогава една мечка, която е спяла на същото място, внезапно се изправи срещу мен. Вълците я чуха и нападнаха мечката; макар че тя лесно можеше да ги убие с един удар", спомня си Бадридзе.

Дали хората са по-диви?

Бадридзе остава верен на своите приятели хищници - дори езикът им на виене и ръмжене още му е познат. След като семейството вълци, с което е живял, е убито няколко години по-късно, докато той отсъства, Бадридзе продължава да работи с вълци в продължение на десетки години, опитвайки се да възобнови този вид в Грузия.

Той взема малки вълчета от ловци, отглежда ги в плен, после ги учи как да се държат в дивата природа и ги пуска на свобода. Отглежда общо 22 вълка, но може би още по-голямото добро, което е направил (и продължава да прави), е да накара хората да вникнат по-добре в истинската природа на вълците, разбивайки полумитологизирания им образ на ненаситни и кръвожадни зверове.

"Мисля, че хората са съществата, които проявяват изключително насилие; само хората се радват на агресия. За другите видове агресията е също като страха; хората проектират собствените си неприятни черти върху животните", казва Бадридзе.