Сибир е толкова голям, че дори не всеки руснак знае къде започва и къде свършва. Територията му е по-голяма от Канада - втората по площ държава в света, а при мисълта за Сибир в съзнанието се появяват само образи на непроходима тайга и изключителни студове.
Всичко е така, но само отчасти. В Сибир има 19 града, в които живеят над 100 хиляди души и три града с милионно население, с административен център Новосибирск (3360 км източно от Москва). А именно сибиряците са пазителите на стереотипа за Русия.
По-скоро малко по азиатски. Сибир е територия в Северна Азия, граничеща с Монголия, и в една или друга степен тук азиатската кръв от различни краища е щедро смесена. Наистина и така нареченият европейски облик е присъщ на много хора: през съветските и царските времена Сибир е бил традиционното място за заточаване на руски граждани и е имало заточеници от цялата страна.
Поне веднъж в живота могат да се срещнат загърнати в кожи хора с "типично сибирско лице" (а всеки сибиряк влага в това понятие нещо свое). Шапката от боброва кожа, висока колкото главата, не е прищявка, а сурова необходимост. През зимата в Сибир температурата е в диапазона -20 - -40 градуса по Целзий.
"Спомням си, че на училище ходех облечен като за арктическа експедиция: специални ботуши за студено време, полушубка, ръкавици от кучешка вълна, заешка шапка и лице, завито в мохерен шал - оставена е само пролука за очите, а извън борда е -38 градуса", спомня си жител на Лесосибирск, град на брега река Енисей, на 256 км от Красноярск.
Горещото лято за жителите на Сибир обикновено продължава един месец - още през септември те слагат шапките. Вероятно заради това в Сибир живеят повече хора, които страдат от депресии, отколкото в останалата територия на страната. Истината е обаче, че за душевните страдания на сибиряка едва ли ще чуете от самия него. Той няма да ви разкаже за тях. Сибирският характер предполага твърдост, така че сибирякът по-скоро ще скрие унинието дълбоко в душата си и ще отиде "да решава въпроси". Той не се занимава с дреболии, не казва излишни думи.
"Ние сме голямо семейство, всички сме различни. Един от братята ми обаче е типичен сибиряк ... Той няма да обяснява защо и как. По-скоро ще те фрасне по муцуната", казва човек, който използва бронежилетка. Прието е, че сибиряците са искрени, праволинейни, но бързо преминават от въпроси към отговори. Така че не е препоръчително да влизате в конфликт с тях.
Дори при -40 градуса животът в Сибир не спира, а си тече в обичайното русло. През свободното си време сибиряците ходят на зимен риболов или на гости, където заедно с приятели и близки гледат телевизия и майсторски, както са го усвоили от детството си, чоплят кедрови семки.
"Пътуваш в самолет два часа над някаква си област, а през това време може да прелетиш над няколко страни", разказват жители на Иркутск. Сибирските разстояния са 240-600 км от един населен пункт до друг и с това тук всички са свикнали. Да отидеш на гости на приятел на 300 км, "ами колко му е!".
Мнозина сибиряци например никога не са били в Москва. До столицата се лети средно 4-6 часа. Пак за толкова се стига до Китай или Тайланд. И когато става дума за отпуск, сибиряците избират Азия. А пък ваканциите в Европа за типичния сибиряк са мечта, която рядко става реалност.
А между другото стереотипът за мечките на улицата тук по-скоро намира потвърждение. Не са редки случаите, при които сибиряк си мисли, че отива до магазина, а в действителност отива на среща с мечка.
В Сибир всички чакат лятото, но цял живот са готвят за зимата. "Дори когато лежи на плажа край река Енисей, сибирякът си мисли: каква ще бъде новата зима? До каква дълбочина ще замръзне земята? Дали да купи четири тона въглища или пет, за да е по-сигурно?", казва Алексей, жител на Красноярск (на 4144 км от Москва), където много жилища все още се отопляват с въглища.
Всяка година сибиряците самодоволно се подсмихват, когато чуят, че в Москва е настъпил студ - -10 градуса и затова градът е парализиран, а децата не са отишли да училище. Сибиряците не обичат студа, но говорят за него с гордост. Принципната разлика между сибиряка и останалите руснаци е, че той може да говори колкото си искат за суровия климат, но няма да се премести на никое друго място. Просто защото това е "неговата земя".
Типичният жител на Сибир винаги ще зададе въпрос: "А защо не преместят столицата в Сибир?". Този вариант им се струва логичен, защото тогава от цялата страна всички трябва да прелитат едно и също разстояние до центъра на Русия. Още повече, че Сибир е хранилището на природните ресурси на Русия или иначе казано петролно-газовата провинция.
И още нещо: типичният сибиряк е на мнение, че именно сибирските супервойници са спечелили Втората световна война. Митът за непобедимия сибиряк тук е жив и до ден-днешен. "Както после си спомняха ветераните, обикновено в тези полкове истинските сибиряци не са били повече от 10%, но казвали на всички останали: "Ти си дошъл в сибирска дивизия, тук са свикнали да воюват докрай", казват (линк на руски) изследователи на сибирския характер.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си