Вярвате или не, операцията на съветския лекар Леонид Рогозов за премахване на неговия собствен апандисит не е единствена по рода си. Още през 1921 г. американският хирург д-р Евън ОНийл Кейн е извършил експеримент, по време на който изрязва собствения си апандисит и се зашива.
Разликата между неговия случай и този на Рогозов е, че съветският лекар не в удобна операционна зала, заобиколен от екип от професионални хирурзи, готови да му помогнат, ако нещо се обърка. Той не го прави заради науката, а за да остане жив.
Между живота и смъртта
През 1960 г. младият 27-годишен хирург Леонид Рогозов се присъединява към 6-та съветска антарктическа експедиция и се мести в Антарктика. На следващата година започва да работи като лекар на новооткритата станция "Новолазаревская".
На 29 април 1961 г. Леонид Рогозов се чувства зле: слабост, гадене, повишена температура и болка в дясно. Рогозов незабавно се диагностицира: остър апандисит. Проблемът е, че той е единственият лекар в базата. Освен това не е възможно да бъде транспортиран – в близките станции няма самолети. Във всеки случай лошото време изключва летенето.
И. Верешчагин
Едно усложнение под формата на перитонит може да го убие, затова Рогозов трябва да действа бързо. Както казва синът му Владислав, баща му се лутал между живота и смъртта, не можел да получи помощ и трябвало да се оперира сам.
"Трябвало е да отвори собствения си корем, за да извади вътрешностите си", спомня си Владислав. "Той не знаел дали това е физически възможно".
Неизбежна операция
На 30 април започва операцията. Асистенти на Леонид са метеорологът Александър Артемиев, който помага с медицинските инструменти, и машинният инженер Жинови Теплински, който държи огледало и лампа.
И. Верешчагин
Рогозов е в полулегнало положение от лявата страна. След инжектиране на локална анестезия с Novocain той прави 12-сантиметров разрез в дясно. Отчасти с помощта на огледалото и отчасти с опипване, той започва да търси апандисита си.
Гледката на Леонид Рогозов, търсещ апандисита си в червата, почти причинява припадък на помощниците му. Ръководителят на станцията Владислав Гербович, който също присъства на операцията, си припомня, че двамата асистенти са били по-бели от лист хартия, но полагали големи усилия, за да останат спокойни.
30-40 минути след началото на операцията Рогозов се чувства много отпаднал и замаян, което го принуждава да прави малки почивки – по 5-10 секунди на всеки 5 минути. Лекарят се опитва да остане спокоен по време на целия процес.
Все пак финалната част почти събаря Рогозов. "Накрая ето го, проклетият апандисит! С ужас забелязах тъмните петна в основата му. Това означава, че само един ден по-късно и щеше да се спука... Сърцето ми прескочи и очевидно забави туптенето си, чувствах ръцете си като гума. Е, мислех си, ще свърши зле и всичко, което оставаше, беше премахването на апандисита", спомня си той.
Операцията отнема общо 1 час и 45 минути и приключва успешно. След 5 дни температурата му се нормализира и 2 дни по-късно шевовете са отстранени.
Вторият Гагарин
Когато Леонид Рогозов се завръща у дома, той е посрещнат като истинска знаменитост и национален герой. Става популярен не само в Съветския съюз, но и в чужбина.
В. Федосеев / TASS
Рогозов става герой на статии, книги, филми и песни. Стотици хора му пишат писма от целия Съветски съюз и от други страни. Заради смелостта си той е награден с една от най-високите съветски награди – Орденът на червения банер на труда – и му е предоставен апартамент в Ленинград.
За известно време Рогозов дори е сравняван с първия човек в Космоса Юрий Гагарин, който извършва легендарния си полет само 18 дни преди операцията на лекаря. Рогозов не е първият човек, който сам отстранява апандисита си, но в Съветския съюз той е смятан за пионер. Във всеки случай условията, при които той извършва операцията са невероятно сурови.
"Имаше силен паралел, защото и двамата бяха на една и съща възраст, 27, и двамата идваха от работническата класа, и двамата постигнаха нещо, което преди това не беше постигано в човешката история. Те бяха прототипи на идеалния национален супергерой", каза синът му Владислав.