Русия официално забранява на жените да работят в 456 професии, които са смятани за твърде опасни и рискови, но забраната не винаги работи на практика. Някои работодатели наемат жени, когато могат да гарантират безопасните условия, но друг път жените просто правят неимоверни усилия, за да се докопат до желаната позиция.
Тези три необикновени жени не правят разлика между "мъжки" и "женски" професии – вместо това те следват страстта си по суша и море.
Юлия Лазарева, 30 г., шофьор на камион
Родена в кримския град Евпатория, Юлия учи право и мечтае да има собствен клуб за конна езда – и днес има такъв. Започвайки с първия кон, подарък от доведения ѝ баща, днес тя има 20 от тези прекрасни животни. Когато обаче сбъдва тази си мечта, Юлия си поставя нова цел – да кара камион.
"Започнах с превозването на конете си", казва Юлия. "Приятелите и семейството ми отначало го смятаха за странно.
Но през 2013 г. тя започва професионално да кара камиони, а днес най-честият ѝ маршрут е от Москва до Крим и обратно. През 2014 г. тя дори създава собствен канал в YouTube – "Каране на камион с Юлия Лазарева", който сега има над 160 хил. последователи. Едно от видеата ѝ, на което качва камион Scania на ферибот, има над 1,8 млн. гледания.
"Година след година, вече от 5 години, аз на практика не работя. Почивам си [докато карам], мога да мисля и да слушам музика", казва тя. "Аз съм като някаква капсула. Като караш дълго време, започваш да усещаш как животът преминава покрай теб. Просто караш, рядко слизаш от камиона, тогава си говориш с някого за три минути и се връщаш зад волана."
Тя твърди, че не ѝ се е налагало да се изправя пред сериозни предизвикателства, но някои от колегите ѝ мъже са изненадани да я видят да кара многотонен камион. Въпреки това нещото, което най-много я дразни, е лошото състояние на магистралите. Никога не е имала правни проблеми и смята, че официалните ограничения за жените – шофьори на камиони, са някаква нелепа шега.
"Не искам да слушам нищо по този повод", казва тям отбелязвайки, че не е сама в професията си и че познава други пет жени, които карат камиони – всяка от които със собствена интересна история.
И все пак Юлия не планира да прекарва целия си живот зад волана. "Карането не е сериозно занимание, това е като да прекараш целия си живот като чистачка на площади. Може да го правиш временно, но не и за постоянно", казва тя. "Планирам да спра, но все още не знам кога и какво ще правя след това."
Юлия Куракина (Юрова), 30 г., помощник-машинист
Владимир Астапкович/Sputnik
През последните осем години Юлия Куракина е единствената жена, която работи като помощник-машинист в Русия. Тя мечтае да кара влак от 15-годишна, като работи усилено, за да получи подходящото образование.
"Никога не съм се съмнявала, че избрах подходящата професия", казва тя. "Щастлива съм, когато разбирам, че моят колега и аз сме тези, които карат това огромно превозно средство да се движи."
Юлия работи по линия "Аероекспрес", която свързва московската станция "Киевская" с летище "Внуково". Работи на 12-часови смени, включително и нощни. Работата ѝ е стресова: например трябва да следи линията, сигнализацията, но и да следи за хора, които може да преминават по релсите.
Напълно разбира колко тежка може да бъде работата, когато започва да я работи. "Никога не съм била безгрижно момиче, но, когато станах помощник-машинист, разбрах колко сериозна е всъщност тази работа и колко важно е да се справяш добре. Сега съм отговорна не само за своя живот, но и за животите и благополучието на пътниците, които ни се доверяват", казва тя.
От самото начало Юлия прави всичко, без да иска помощ. Освен това никога не е чувала колегите си да казват, че не е достойна за работата. Колегите ѝ мъже отбелязват, че тя се вписва добре в екипа и че работи на същото ниво, без специални условия.
"Отначало просто исках да правя това, което искам, а, когато го направих, започнах да чувам за други жени, които също искат да работят във влакове", твърди Юлия и отбелязва, че никога не ги насърчава да го правят, но също така и не ги разубеждава.
"Налага се да им обяснявам, че работата не е толкова лесна. Ако кажат, че са готови, тогава съм готова да помогна... Познавам пет жени, които искат да станат помощник-машинисти, и, разбира се, бих искала да е по-лесно за тях."
Официално на жените не им е разрешено да работят на тази позиция заради електромагнитните емисии, но както казва Юлия, съвременните влакове имат по-високи стандарти за безопасност.
Основната ѝ професионална цел е да стане пълноправен машинист, но за целта трябва да премине през шестмесечен курс и да държи изпити на теория и практика. Конкуренцията за влизане в така нареченото "училище за машинисти" е ожесточена. "Нямам конкретни планове за бъдещето си, но се чувствам длъжна пред онези, които са ме подкрепяли да седна на машинистката седалка. Така че ще видим какво следва", споделя Юлия.
Евгения Корньова, 25 г., Трети палубен офицер на "Сибур Тобол"
Евгения Корньова
Евгения учи в Държавната морска академия "Адмирал Макаров" в Санкт Петербург и е едно от трите момичета, завършили през съответната година. Тя обича дисциплината и мисли да работи за министерството на извънредните ситуации, но пък наистина мечтае да стане моряк. Повече от година работи на газовия превозвач "Сибур Тобол", ставайки от 4-ти на 3-ти офицер.
"В хода на работата осъзнах, че съм избрала верния път, по който искам да израсна в професията си", споделя Евгения. "Семейството и приятелите ми ме подкрепят и ми помагат психически, защото виждат, че харесвам това, което правя."
Макар жената, работеща на кораб, все още да е необичайна гледка за Русия и да е официално забранена, Евгения се надява това скоро да се промени. "В европейските компании никой не е изправен пред подобен проблем – там цели семейства работят заедно на кораба", казва тя. "Рядко срещам колежки, но всяка година броят се увеличава."
Няма никакви предимства за жената на кораб, твърди тя. От началото на кариерата си Евгения е трябвало да си търси работа и да доказва, че, въпреки пола си, тя също е професионалист, който има нужните лидерски качества, за да управлява кораба и екипажа.
"Имам добри отношения с колегите си както на борда на кораба, така и на земя. Те ме уважават и аз ги уважавам", споделя тя. "Обичам това, което правя, и, докато се омъжа, съм готова да плавам в моретата и океаните."