Учени успяха да реконструират гена на най-старата чума, чиито следи са открити върху костите на хора, живели около руския град Самара в бронзовата епоха - преди около 3800 години.
Йохан Краузе от Института за човешката история в Йена, Германия, заяви, че откритата бактерия "според структурата на ДНК се различава значително от по-ранните версии на тези микроорганизми и е напълно приспособена към предаване от бълхи". Краузе изучава една от най-честите епидемии в историята, така наречената "черна смърт", която убива над 50 млн. души в Европа през XIV век и е причинена от бактерията Yersinia Pestis.
Екипът германски учени реконструира генома на бактерията през 2011 г., а след това откри мутации, превърнали се в почвата в безобидна бактерия, псевдотуберкулозен бацил. С изучаването на костите на жертвите на епидемията от чума в Марсилия, екипът на Краузе установява, че избухването на епидемията е било причинено от същия бактериален щам на Yersinia Pestis, който е причината и за "черна смърт". Това изненадва изследователите, тъй като се смята, че този вид микроорганизъм е изчезнал, отстъпвайки място на по-малко заразни и смъртоносни щамове на чумната бактерия.
След това учените започват да изследват следите от чума в различни части на Европа и Азия. В Ставропол те откриват доказателства, че чумата е съществувала и в Каменната ера на Стария континент. По това време бактерията не умеела да се разпространява чрез бълхи, което и пасило света от епидемия. В гроб около Самара Краузе открива много добре запазени останки от двама души. Един от скелетите принадлежал на човек с вероятно протославянски или индоевропейски произход, а в тялото му е открито ДНК от древната Yersinia pestis.
Костите на друго лице, чийто пол и етническа принадлежност не могат да бъдат определени, също са открити със следи от чума, което показва, че двамата са умрели от инфекцията заедно, като са били погребани едновременно.
Учените, реконструирали микроорганизма, обясниха, че бацилът на чумата от Самара няма нищо общо с бактерията, отрита в Ставропол - тя съдържа ДНК генът ymt, необходим за развитието ѝ в стомаха на бълха. В допълнение фактът, че една и съща бактерия може да убие двама души, свидетелства за трансфер от човек на човек, по същия начин, по който се разпространяват "черната смърт" и други големи епидемии в миналото. Чрез сравнение на техните геноми бацилът от Самара може да се счита за "прародител" на всички тези епидемии и потвърждение на Краузовата теория, че бързото заселванена на Стария континет с индоевропейски народи може да е причинено от чумна епидемия, която е унищожила или отслабила племената на ловци-събирачи преди около 35 до 40 хиляди години.