"Не виждаш ли, че съм зает? Сляп ли си или какво?". С такъв груб поздрав посрещат човек, който наскоро влезе в един от руските хранителни магазини, за да си вземе бутилка вода.
Руснаците понякога могат да бъдат груби – избягваме излишните разговори, не сме свикнали да се усмихваме и обикновено имаме мрачни лица. Истинска загадка е обаче защо някои руснаци шокират, когато чуят, че са груби с непознатите. Учените, както и обикновените хора, твърдят, че отговорът може да се крие в руската култура и история.
"Безбиреният" комплекс
Някои казват, че съветският период подхранва специфичните културни особености на руснаците. "В руската действителност фразата "няма бира" означава, че няма никаква бира за никого, освен онези, които се ползват с правото да пият бира. Системата подхранва модел на поведение, който насърчава натиска, хитростите, арогантността и други лоши качества, за да докаже, че не си този, който заслужава (каквото и да е добро)", пише Андрей Радостний в отговор на въпроса за причините за грубостта в Русия.
Валерий Христофоров/ТАСС
Това метафорично обяснение изглежда прилича на много неща, но хората, работещи в сектора на услугите в чужбина, изглежда несъзнателно го потвърждават. "Руските клиенти са нападателни, дори преди да са се регистрирали в хотела – те са сигурни предварително, че са измамени, настанени в най-лошата стая и лишени от това, което заслужават, и се държат така, сякаш ще ги карат да плащат три пъти повече, отколкото струва всичко", споделя Александра Карашик, руски емигрант, който работи в хотелиерския бизнес и отговаря за работата със сънародниците си.
Вярвате или не, хората, които работят в сектора на услугите, често се сблъскват с капризите на клиентите. Дали като защитен механизъм или по някаква друга причина, някои от тях а усвоили изкуството да бъдат груби до съвършенство.
"Има една жена, която седи зад щанда на платената тоалетна на ЖП гара "Белорусский" в Москва. Тя е толкова груба с клиентите, че дори вика по тях. За каква се мисли?", казва Нина Алексеева, която е потресена от грубостта, насочена към нея на най-невероятни места, каквото е обществената тоалетна.
Рядко социологическо проучване има за цел да открие как руснаците виждат сънародниците си, което показва, че 80% от респондентите са съгласни, че руснаците лесно могат да нанасят обиди, когато пътуват в обществения транспорт, чакат на опашка или пазаруват в магазина. Въпреки че анкетата е проведена през 2003 г., тя до голяма степен е актуална и днес.
"Лично аз намирам касиерите в метрото като най-неудовлетворените от всички служители, работещи в сферата на услугите в руската столица", твърди московчанинът Михаил Офицеров. "Те никога не те поздравяват, никога не се усмихват, не благодарят на хората, които си купуват билети. Освен това винаги можеш да получиш обида, крясък или натиск в метрото в час пик".
Грубостта на равенството
Има научно обяснение за това. Анна Павловская, ръководител на отдел "Регионални изследвания" в Московския държавен университет, който изучава проблемите на междукултурните комуникации, свързва упоритата грубост в сектора на услугите със селското минало на страната.
"Идеята за равенство беше много важна за руския селянин и беше много характерна за руското село. Тя помогна да се формират специфични отношения в обществото. Ето защо сега имаме толкова сериозни проблеми в сектора на услугите", казва Павловская.
Сергей Метелица/ТАСС
"Ние [руснаците] не обичаме да служим. Смята се за унизително, недостойно, сякаш някой по задължение върши нещо за другите – да носи храна в ресторант, да сервира в хотел, да продава в магазин, да чисти – все едно е човек втора класа и неговият клиент е първа. Оттук и желанието да защитят своята чест, да покажат, че не са по-лоши и не са някакви слуги". Това желание често се освобождава под формата на презрение и от време на време в открити обиди към някои злощастни клиенти.
Националната прямота
В колона, написана за BBC, шотландецът Нийл Мартин, който е живял в Петербург, критикува стереотипа за грубите руснаци: "Да отговориш "не" или "не, не искам" [когато ти предлагат чаша кафе] е грубо. В английската култура е по-лошо от шамар по лицето. В руския език, доколкото знам, отказът с "благодаря" е по-приемлив, поне не е груб".
Авторът обвинява културните различия за това, че създават стереотипи за грубите руснаци.
Всъщност руското старание за това да са преми и честни с останалите озадачава много чужденци, които се борят да възприемат една различна култура. За онези руснаци, които са особено директни, може да е нормално да попитате колко приблизително изкарват годишно и какви сметки плащат. "Това дву- или тристаен апартамент е, между другото?", обикновен въпрос, който изненадващо много хора задават.
"Това, което ме шокира най-много, е, че руснаците не се притесняват да казват истината, дори тя да е обидна или безполезна, което при нас [французите] се смята за грубост", казва Ерван Пенсец от Франция.
Подобна прямота предизвиква погрешни впечатления на хората, които не са свикнали с нея. Това, което трябва да се има предвид обаче, е, че в повечето случаи директните руснаци не искат да навредят, просто задоволяват своето любопитство, без задни мисли,
Дори ако ви засипят с неподходящи въпроси, запомнете едно наблюдение, направено от един разумен ирландец, който живее в Москва: "Руснаците се отнасят с разбиране към лошите настроения. Имате право да сте груби на обществени места тук и аз се научих да не го приемам лично, ако някой е груб с мен. Те просто не са свикнали да се преструват, че са в добро настроение".