С един поглед към тази млада рускиня трудно бихме предположили, че си пада по бокса, камо ли да повярваме, че е европейски шампион.
През март 2018 г. 24-годишната Светлана Солуянова спечели руския шампионат по бокс за жени, а през юни тази година грабна и първото място в Европейския шампионат, печелейки 5 боя в категория до 51 килограма. Не е изненада, че руските медии я кръстиха "най-красивия боксьор на Европа" и списание Glamour Russia я номинира за "Спортист на годината". Е, как тя влезе в този труден спорт и какво мисли за онези, които я критикуват?
Родена в малкия руски град Димитровград (961 км източно от Москва), Светлана има тежък старт в живота. Майка ѝ не е до нея (тъй като е в затвора), а повече от 12 години бъдещата бокс звезда живее с леля си, а после и с приятел на майка си. "Мисля, че този период от живота ми ме научи, че винаги трябва да разчитам на себе си, а не на другите", казва тя.
Преди 10 години тя за първи път влиза в боксов клас. "Брат ми ми каза за безплатни уроци по бокс, които откриваха наблизо – и така започна историята ми", споделя тя пред Russia Beyond.
Разбира се, имаше много хора, които казваха, че няма да имам светло бъдеще", спомня си тя. "В такива трудни моменти започваш да се съмняваш и да се стремиш да промениш ситуацията по възможо най-добрия начин. Благодарение на близките и роднините ми и особено на моя треньор (Айрат Богданов) успях да се справя с това. Той ми е като баща. Благодарна съм му, че ме направи (каквато съм сега)".
Ако не беше бокса, Светлана вероятно щеше да се насочи към музиката. "До девети клас ходих на музика и на бокс, но, когато завърших музикалното училище трябваше да избирам", споделя тя. Въпреки увлечението си в спорта, тя все още редовно свири на китара и пише песни. Вкусът ѝ към музиката също не е традиционен – пада си по тежките руски шансони и изпълнители като Сергей Наговицин и Михаил Круг.
Получава много въпроси относно външния си вид, но никога не е мислела за кариера в модната индустрия. За нея най-голямата цел е Олимпийското злато, "ясната и най-важна цел на всеки спортист".
"Напълно различна съм в реалния живот, в сравнение със снимките", признава Светлана. "Не ходя често в салони за красота – само два пъти месечно, за да боядисвам косата си. Не съм естествено руса. Вкъщи имам само едно голямо огледало и го ползвам повече за упражнения по бокс, отколкото за позиране".
Тя също така твърди, че рядко носи грим и предпочита спортните дрехи, защото прекарва по-голямата част от времето си във фитнеса. "Тренирам по 5 часа дневно и често прекарвам вечерите си вкъщи. Свиря на китара и пиша в дневника си". Въпреки натоварения график, Светлана намира време за всичко, което смята за важно, а именно нейните приятели, семейството и приятеля ѝ.
Със спечелването на златото на Европейския шампионат животът ѝ не се променя много: "Тренирам здраво и не се отпускам, знаейки, че съм европейски шампион". Тя понякога губи битки, но винаги има подкрепата на треньора си. "Той е човекът, когото слушам най-много, и приемам всяка негова дума сериозно", отбелязва тя. "Понякога научавам повече от загубите – те ми дават мотивация".
Въпреки постиженията ѝ, хората все още я критикуват – или я обвиняват, че изглежда като мъжкарана, или напротив – казват ѝ, че успехът ѝ се дължи само на добрия ѝ външен вид.
Светлана обаче не взема сериозно нищо от това: "Не можеш да угодиш на всички, просто е невъзможно. Мисля, че твърде често хората забелязват победите ви и забравят за всички препятствия, които срещате по пътя си".