Преди и след: многоликата Москва през очите на един българин

Павел е българин с руски корени, който имаше удоволствието да стане част от мащабния форум за журналисти и медийни сътрудници "Ново поколение" (New Generation), реализиран от руската федерална агенция "Россотрудничество". В рамките на събитието между 15 и 19 октомври 2018 г. млади и амбициозни хора от цял свят се потопиха в света на руската журналистика.

Техни колеги ще имат същата възможност и през 2019 г. на поредното издание на форума, което ще се проведе от 22 до 26 юли в Москва.

Павел е едно от многото деца, които са плод на българо-съветската дружба у нас – с майка рускиня от Украинската ССР и баща българин от пазарджишкото село Паталеница. И като такъв за него Русия винаги е значела нещо повече от екзотичния за нас Север. И така, през 2013 г. той получава своя шанс да я срещне очи в очи благодарение на съвместна програма за млади журналисти между Софийския университет и Московския държавен университет.

Като един народ, едно семейство, но с различна култура

Финансовото положение на семейство на Павел не им позволява да ходят на гости в Украйна и Русия, затова той и брат му никога не са виждали своите баба, дядо, лели и чичовци.

Първата си среща с тях Павел определя като "страховито-красив момент". "Тук се сблъсках с прословутия руски начин на пиене – всичко се пие на екс!", признава той. "Моите роднини ми наляха чашка – 50 мл ром, наляха и на себе си, казаха наздравица и гаврътнаха набързо тъмната течност. Аз по стар български обичай просто си отпих една глътка и оставих чашката на масата. Учудването за руснаците беше голямо". Е, самият той не е уверен, че са разбрали правилно обяснението му на нашата традиция – но какво пък, разни хора – както обичаме да казваме в България.

Очаквания vs. реалност

"Като всеки млад човек, израснал през 1990-те години, мога да кажа, че Русия беше нещо старо и отдалечено. Мафия, алкохол и красиви жени - така си представяха Русия моите връстници, такава е била и федерацията през тези страшни за нея и нас години", споделя Павел пред Russia Beyond.

И дотук с представите. "Москва през 2013 година бе прекрасна за мен. За първи път отивах в бленуваната Русия, за първи път щях да се видя с моите роднини – леля и баба, за първи път щях да пътувам със самолет... много нови неща ми се случиха тогава. Москва ме порази с размерите си, с църквите си – златото, цветовете, четящите молитви в метрото млади жени".

Тук вероятно няма място за изненада, но Павел с очите си вижда, че наследството на комунизма се е запазило, а Русия не се срамува от миналото си. "Просто бе отрекла грешните практики – виждаше се огромно възраждане на Руската православна църква", отбелязва той.

И все пак руската столица има и друга страна – там се чувстваш като мравка, често се оказва прекалено голяма за представите на българина. И, въпреки всички приятни впечатления, на Павел му остава един горчив привкус след първата среща с руската реалност.

"Руснаците през 2013 година бяха груби, обслужването в магазините не бе на високо ниво. Улиците бяха изчистени, но все пак заради огромното количество коли - прашни. Още си спомням как се връщах в апартамента на леля ми с прашасали обувки", спомня си той.

Пет години разлика

И сега, пет години по-късно, той се връща в руската столица – по сходна програма, в която Русия иска да покаже как работят медиите на нейна територия. Този път той не се запознава с роднини (по-скоро се опознава със същите), но пък среща една "нова Москва".

"Каква видях Москва през 2018 година? Невероятно променена! Усмихнати хора в магазините, изключително чисти улици, колосално количество реставрирани сгради. Чистеше се навсякъде – не, не съм бил само в централните части на столицата. Усещаше се, че нещо хубаво е станало в Русия (Световното по футбол от 2018 година?), срещнах се и с недоволни руснаци, оплакваха се от корупцията, от високите цени на бензина – цял един лев!!!!! Но всички бяха единодушни – Москва цъфтеше, случваха се много красиви неща в нея, макар и трафикът ѝ да беше все така ужасяващ... връщайки се в София си обещах, че повече няма да се оплаквам от задръстванията", с изненада открива той.

"Москва се бе превърнала в изключително високотехнологичен град – навсякъде може да си купиш нещо с кредитна карта, транспортът им е на светлинни години от нашия – за 94 стотинки може да ползваш метро с 12 линии, обхващащи близо 400 км. от градската среда. Влакчетата се движат в интервал от 40-60 секунди до 4-5 минути в зависимост от натовареността. Там според мен винаги е много натоварено – возихме се основно вечер в метрото поради натоварения график с посещения на медии, дори в 00:00 ч метрото беше пълно с хора", казва Павел. Да, Москва никога не спи – това май сме го споменавали.

Оправдани ли са стереотипите?

Вероятно и тук ще се повторим, но да – малко вероятно е, докато се разхождате в Русия с валенки и ушанка, да видите мечка, свиреща на балалайка, която същевременно надига бутилка руска водка. Но подобни слухове продължават да виреят по света.

"Искам да изкажа възмущението си – не опитах водка, никой не ни сервира прословутата руска напитка, нямаше пияни хора по улиците, нямаше разбити градски кофи, нямаше кофи като цяло, а бе толкова чисто!", с "огорчение" си спомня той.

"Русия инвестира изключително силно в младите си хора, насърчавайки ги да бъдат дейни – доброволци, които да помагат на собствената си държава, за да може тя да бъде все така просперираща".

Павел ни припомни думите на една много популярна котка в Русия: "Ребята, давайте жить дружно". "За мен това бе най-ценният момент от програмите – контактите с чуждоземци, които обогатиха моята представа за света и неговото прекрасно разнообразие", подчертава той.

"Москва преди и сега е просто прекрасна! Наистина препоръчвам на всички вас да я посетите заедно с културната столица Санкт Петербург – това е друга история, колко красив е този град, за мен неземно красив, там остана сърцето ми. Москва е златовръха, кръстове и червени звезди съществуват едни до други, без да си съперничат", подчертава Павел, като твърди, че това е мястото, на което винаги би се върнал.

"Макар и закърмен с истинска и всеотдайна любов към Русия, аз не можех да разбера напълно нейните необятни простори – душата, сърцето на родната майчина земя. Русия е като възраждащ се феникс, както красиво е описана от доц. Дарина Григорова в едноименния ѝ труд – "Империята феникс", Русия е огромна, а душата на руския човек е красива, изстрадала и толкова пълна с "човешко". "Четете руската литература, тя казва всичко", съветва ни той. "И общувайте с руснаци, с най-различни – новобогаташи, такива с труден живот, любители на чашката, а и младежи – те пък не са любители на изгарящата вода".

Запознайте се и с "малката България" в сърцето на Русия: как бързо и лесно да се върнем у дома, без да напускаме Москва!