Ако се окажете близко до руска провинция (например във влака за чаша чай) и започнете да се възхищавате от Русия след последното си посещение на Москва или Санкт Петербург, най-вероятно ще чуете: "Друже, ти нищо не знаеш за Русия. Защото това НЕ е Русия".
Идеята за това, че двата мегаполиса са се откъснали от останалата многомилионна страна икономически, културно, образователно, ментално, ако щете – живее в умовете десетки, че и стотици години. В Русия никога не спират шегите за отделната държава Москва, която скоро на всички околовръстни в областта ще установи паспортен контрол за посетителите от останалите руски градове. Никога Москва и бившата северна столица, със своите събори, кремъли, Ермитажи, площади и модни "Зарядия", няма да бъдат "чисто руски" градове.
Прекалено богати
Главната причина е това – огромната икономическа разлика. Докато в Москва гонят облаци за по 400 млн. рубли (над 5 млн. евро) и украсяват града за Нова година за 3 млрд. рубли (40 млн. евро), в регионите хората не знаят как да си погасяват дълговете пред банките. И в това се крие една от главните причини за голямата "нелюбов" към московчани.
В съветско време от регионите към Москва ходят влакове, наричани "колбасни". "Тези прииждащи хора купуваха колбаси и наденички. Защото у дома, в техните градове, въобще нямаше колбаси", спомня си Германич.
Оттогава разликата между жизнения стандарт в Москва и в провинциите не се е променила особено, просто се изразява не в наличието на колбаси (с това отдавна няма проблеми). Средната заплата в Москва е 81 хил. рубли (близо 1100 евро), а в съседните градове вече е по 30 хил. месечно (почти 400 евро).
Разбира се, винаги има изключения. Например Южно-Сахалинск (6400 км източно от Москва до границата с Япония), където заплатите са като московските, но затова пък животът там е по-скъп поради отдалечеността.
"В Москва има всичко – и висша бюрокрация, и крупен бизнес, и такива работни места, каквито няма в останалите градове. Москва живее далеч по-богато от останалата Русия. А Санкт Петербург по ниво на доходите на населението е по-скоро като Московска област", споделя пред Russia Beyond Наталия Зубаревич, професор в МГУ, занимаващ се с география и икономика.
Обрали са най-хубавото
Още повече, че е станало така, че в най-голямата страна в света има само два привлекателни центъра? "Това е история. А диагнозата е известна – свръхцентрализация", уверяват експертите.
"Традиционно още от царски времена в Русия има два центъра на развитие – Петербург и Москва. В Съветския съюз централизацията продължава, но вече по схемата "Москва и столиците на съюзните републики – Киев, Минск, Ташкент", твърди професор Евгений Гонтмахер от Висшата школа по икономика. След разпада на държавата двуполярността – Москва и Санкт Петербург – се връща. И макар Русия да е федерална страна, смята се, че у нас това е просто символика.
Цялата научна дейност, интелектуалният клъстер, главните образователни и културни учреждения, най-добрите университети, сериозните медии, щабквартирите на големите фирми – са в двата мегаполиса. Русия е пълна противоположност на САЩ, където най-добрите хирурзи са в Тексас, офисът на Apple е в Калифорния, резиденцията на CNN – в Атланта, а Конгресът – във Вашингтон. "Развиваме се съвсем по друг начин, не "надолу". Винаги сме имали моноцентрична страна, която присъединява перифериите и ги подчинява на себе си. Просто центърът се е променял", твърди Зубаревич.
Твърде културни и образовани
И накрая още едно доказателство, че в Москва и Питер живеят "други", не съвсем истински руснаци. И, ако трябва да сме честни, това е отчасти справедливо. Експертите казват: Москва – не е Русия, защото е далеч по-напреднал и модернизиран град. И тук е високата концентрация на хора с добро образование, които правят тази модернизация.
Освен това, тук наистина има всякакви хора: имат различен ритъм на работа и живот извън офисите. Москва никога не спи, като същевременно някъде там в Кирилов, Волоградска област, на 600 км северно от столицата, животът приключва в 5 ч. вечерта.
"Московчани (важи и за жителите на Петербург) имат принципно друг манталитет. Те са чужденци. Те искат да приличат на американците (онези от рекламите и списанията) или на западните европейци, но вътрешно си остават наши и не обичат особено това в себе си", срещат се коментари в онлайн форуми.
Действително на всичко това може да се погледне от друг ъгъл. Москва – тя е и Русия. Все пак болшинството от жителите на столицата (три четвърти) не са московчани, а хора, дошли от всички кътчета на Русия.