Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Вероятно няма други атлети в Съветския съюз, които да страдат колкото културистите (може би с изключение на практикуващите карате, за които животът също е труден). Те трябва да тренират в мазета на жилищни сгради, да вдигат парчета железопътни релси вместо нормални тежести и да си поръчват дъмбели от фабрики в замяна на бутилка водка. Развитието на мускулатурата в страна, в която всичко трябва да носи комунистическа идеология, не е лесно... Главно защото културистите и комунизмът не си отиват.
Всичко започва през 1960-те години, когато киносалоните в Съветския съюз показват испано-италианския филм "Херкулес", в който главната роля се играе от Стив Рийвс. По днешните стандарти мускулатурата му няма да създаде сензация в света на бодибилдинга, но за "непосветените" хора в СССР тя е много впечатляваща. "Херкулес" е гледан от 36 млн. души и сред тях, както се очаква, има много хора, които искат да приличат на Рийвс.
В допълнение към "Херкулес", но малко по-късно, съветските културисти получават нова икона в лицето на Гойко Митич, югославски актьор и каскадьор, който става известен в ролята на индианец във филми, създадени в ГДР. В края на 1970-те и началото на 1980-те всички искат да бъдат като Гойко. И дори държавна забрана не може да промени това.
Работата е там, че бодибилдингът е обявен за незаконен в СССР по идеологически причини. "Бодибилдинг? Помпане на мускули и позиране пред огледалото? Какво иска да прави съветският човек – да се възхищава на отражението си?", казва официално лице на заседание на Държавния комитет за физическа култура и спорт на СССР [съветското министерство на спорта] през пролетта на 1973 година. Празното и идеологическо отглеждане на мускули само за ефектен вид се смята за антисъветско занимание. Бодибилдингът е официално забранен.
Само цирковите акробати имат законното право да отглеждат големи мускули. Един от тях е Александър Ширай, който от 50-те години на миналия век е модел на скулптури и картини, изобразяващи работници, миньори и спортисти.
Всички останали трябва да се крият в мазетата. "Тогава това бяха мазета на жилищни блокове, които ние сами почистихме и превърнахме в помещения за тренировки", спомня си културистът Александър Сидоркин.
Разбира се, невъзможно е просто така да си намериш мазе. Жилищните блокове винаги са били под надзора на жилищна организация или нещо друго. Те всъщност са доста толерантни към културистите, но същото не може да се каже за полицейските и комсомолските членове.
Тежестите и гирите са скъпи и труднодостъпни, защото не можеш да ги купиш от магазин. Всичко това трябва да се произведе някъде. Друг проблем е храненето. "Ходехме в централния детски магазин в Москва, в секцията за бебешка храна, за да купим "Малиш" или "Малютка". В "Малиш" имаше мазнини, така че беше за тези, които искаха да наддават на тегло, докато в "Малютка" имаше протеин – за онези, които искат малко да отслабнат", спомня си Сидоркин.
Също така, продължава той, наблизо имаше държавно стопанство, където хранеха свинете със соев протеин: "Така че ние носехме 25-килограмови торби със соев протеин в залата и го смесвахме с вода. Имаше лош вкус и не се смесваше добре. Все пак го пиехме, растяхме [на мускули] и всичко беше наред".
Много съветски културисти научават за техниката на помпане на мускули и правилното хранене от бившия затворник, съкилийникът на Александър Солженицин в ГУЛАГ, Георги Тенно. През 1968 г. е публикувана книгата му "Атлетизъм", която години наред е библия за съветските културисти. Тенно добре знае английски и чете чужда литература по темата.
Забраната над културизма е премахната по време на перестройката през 1987 година. Тогава СССР започва да провежда официални първенства по бодибилдинг, а съветските културисти се сдобиват с нови герои: Арнолд Шварценегер, Брус Лий и Силвестър Сталоун.
И все пак, заедно със свободата, руските бодибилдъри получават от Запада и приток на стероиди, фармацевтични продукти и смъртоносни инжекции синтол. Лекарите едва не ампутират и двете ръце на този човек, за да успеят да го спасят.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
