Американски учени от Вашингтонския университет стигнаха до заключението, че ранните пролетни дъждове засягат укрепването на ерозията на трайно замръзналите земи, срещани в Сибир. Според тях това води до по-активно освобождаване на метан, което от своя страна засилва глобалното затопляне, съобщава портала Phys.org.
Американските експерти внимателно проучиха процеса на затопляне на замръзналите и влажни зони в криолитозони, разположени на около 32 км от град Фербанкс в Аляска, за периода 2014-2016 година. Те наблюдаваха отделянето на метан във и около блатата, както и темпото на растеж на семената и промяната на почвената температура в дълбочина.
През 2016 г. е регистрирано повишаване на температурата на почвата до границата на вечната замръзналост. Общите емисии на метан са се увеличили с тридесет процента в сравнение с предишни години. Регистрират се повече валежи, отколкото през 2014 г. В крайна сметка се оказва, че през 2016 г. пролетният дъжд започва да пада по-рано, а в началото на пролетта въздухът е по-топъл от земята, което води до повишаване на температурата на почвата. Това води до по-бързо насищане на почвата с влага, а излишъкът, който отива в замръзналите влажни зони, увеличава температурата им.
Същевременно ранните пролетни валежи затоплят блатото и насърчават растежа на растения и микрони, произвеждащи метан. Също така, поради затоплянето на почвите около блатото, количеството утайки, което също увеличава емисиите на метан, се повишава.
Освен увеличената опасност от глобално затопляне, повишеното изчерпване на почвите може да доведе до разрушаване на сгради и инфраструктура, които са строени отгоре, предупреждават американските изследователи.
В северните географски ширини, блатата се образуват, когато се размразява вечно замръзнал лед. Размразената зона потъва в сравнение с околния пейзаж, тъй като ледът се топи, а почвата се залива, създавайки влажна зона с тревисти растения, които се разпростират по повърхността.