Сериозните хора, преодоляващи гравитацията, никога не признават, че "навиците им" са всъщност суеверия. Те всъщност не смятат числото "13" за нещастно. Но как иначе може да се нарекат наложилите се ритуали до и след полет в космоса? "Това е просто за късмет", сурово отговарят покорителите на откритото пространство.
Какво трябва да прави истинският космонавт "за късмет"?
Да посади дърво
Ако излитането е в топлия период от годината, космонавтите предварително засаждат дървета. В двора на хотел "Космонавт" в Байконур вече има цяла алея – над нея са работили и руските космонавти, и чуждестранните им колеги. В едно от интервютата си първата жена в космоса Валентина Терешкова сподели, че дървото, посадено от Юрий Гагарин, се радва на особени грижи.
Героят на Русия – космонавтът Александър Мисуркин, който само преди година се върна от орбита, сподели пред Russia Beyond, че преди излитането си винаги е засаждал дърво или е поливал такова, което вече е засадил.
Да посети музея на "Байконур"
"След второто ползване скафандрите на космонавтите винаги идват при нас в музея. За 4-5 дни преди излитането", разказа в интервю за ТАСС директорът на музея в Байконур Антонина Богданова.
Традицията се появява през 1983 г. и до ден днешен космонавтите разглеждат съветския кораб "Буран", влизат в къщата, в която преди полет е нощувал Гагарин, и в работния кабинет на конструктора Сергей Корольов.
Да гледа филма "Бялото слънце на пустинята"
"Преди излитане с огромно удоволствие гледаме "Бялото слънце на пустинята", твърди Мисуркин.
Има версия, че първи преди излитането си филма са гледали членовете на екипажа на Союз-12 Василий Лазарев и Олег Макаров през 1973 година. След удачното приземяване те се пошегували, че с тях имало трети член на екипажа – другарят Сухов (герой от филма) – и той дори ги е насърчавал в трудните минути. Оттогава се смята, че филмът носи късмет.
Космонавтът и Герой на Русия Фьодор Юрчихин, който пет пъти е излизал в космоса, споделя пред Russia Beyond и за практическия смисъл от гледането: "По този филм космонавтите са се учили на операторската работа. Преди не е имало видеокамери, Имало е кинокамери и лента, която да проявиш, а следователно и да провериш качеството на заснетия материал в условия на полет, е било невъзможно. Трябвало е веднага грамотно да се разположи светлината, да се избере обекта, да се фокусира... Как да монтираш, да сменящ близък и далечен план, да заснемаш лице – за всичко това космонавтите са се учили по примера от този филм".
По-циничните космонавти са се шегували с новобранците: докато не гледаш десет пъти "Бялото слънце на пустинята", не си годен за космоса.
Юрчихин си спомня и друга история – по филма са държали своеобразен изпит, трябвало е да се отговаря на въпроси за детайлите и да се възпроизвеждат точни цитати. Например във филма има сцена, където Верещагин с отвращение гледа на голяма купа хайвер и иска филия хляб. Въпросът е: "Какъв хайвер не може да яде Верещагин?". Отговорът "черен" е грешен, защото точната фраза е "Не мога да го ям, проклятие". Или на въпросът "колко струва Сухов?" трябва да си спомниш фразата: "Сухов – сам ти струваш колкото цял взвод". Срещали се и въпроси от сорта "Колко копчета има ризата на Сухов?" или "Какъв пистолет има Абдула?".
Да слуша песента "Трава у дома"
Прието е екипажът да се изпраща към космическия кораб с песента "Трава у дома". През 2009 г. "Роскосмос" дори я направи химн на руската космонавтика.
Това е песен за космонавтите, които гледат през илюминатора далечната Земя и сънуват сънища за зелената трева у дома, а съвсем не е за космоса или за шума на космодрума. Композицията стана любима на всички летци.
"Тази песен я има в различни изпълнения, но винаги съм искал да я пускат в изпълнение на Игор Романов. Струва ми се, че песента се разкрива по съвсем друг начин, именно когато в началото я пее група "Земляни", споделя пред Russia Beyond Юрчихин.
Да получи удар от началството
Да, буквално. Когато екипажът вече е в скафандрите и се издига по стълбите към ракетния асансьор, ги съпровождат трима души: генералният конструктор, ръководителят на техническата група и шефът на "Роскосмос". И един от началниците непременно трябва да ритне леко, но осезаемо, с коляно членовете на екипажа за добър старт.
Да се изпикаеш на гумата на автобуса, който те вози към космодрума (?!)
Има истории, че своебразният обред идва от самия Юрий Гагарин, който решил да се застрахова преди полета, имайки предвид, че скоро ще стегнат скафандъра му и следваща възможност за облекчението ще има чак след няколко часа.
Космонавтите са хора с висока култура и твърдят, че не следват тази традиция. Само в едно интервю космонавтът Максим Сураев спомена някакви "ритуални спирки, когато пътуваш към ракетата".
Да се пребоядиса ракетата в бял цвят
Александър Мисуркин се шегува, че най-главната традиция е в това да се пребоядиса ракетата за основния екипаж. "Когато за първи път бяхме на "Байконур", обърнаха вниманието ни на това, че преди два дни, когато ракетата е поставена на старта, тя е била зелена или сива. А сега, преди излитането, е бяла. Попитаха ни: знаете ли защо? – Дубльорите боядисват ракетата за основния екипаж!"
Всъщност, твърди Мисуркин, има по-оригинално физическо обяснение. Ракетата се зарежда с преохладени компоненти за окисляване на горивото, затова по външния корпус се образува тънка коричка лед. Така ракетата става бяла.
Да вземе на борда приятел
Фьодор Юрчихин споделя, че има лична традиция – да взема на борда приятел, кученце-играчка. "Това не е талисман и не пази", твърди космонавтът, но по време на полетите той "взема най-активно участие". Кучето служи като индикатор за безтегловността – връзват го и разбират настъпила ли е такава или не.
"Тази малка играчка беше с мен не само по време на всички пет полета, но също и на Елбрус се изкачихме заедно", разказва Юрчихин.
Съвместни вечéри на кораба
Дългите месеци на космическата станция летците често тъгуват по дома. Затова провеждат заедно времето си – нещо много важно за интернационалните колективи. "Не бих нарекъл това традиция, но обезателно веднъж в седмицата, а може и два пъти, се събираме на пълноценна вечеря и гледаме филм", споделя Александър Мисуркин.
Космодрумът "Байконур" не работи на 24 октомври
Това не се отнася до пилотируемата космонавтика, но за работата на космодрума датата се смята за нещастна. Два пъти в различни години именно на тази дата стават аварии: през 1960 г. – взрив на ракетата-носител МБР Р-16, а през 1963 г. – пожар на ракета Р-9А, при който загиват десет души. Затова на този ден на космодрума не се работи и не се назначават изстрели.