"Така е прието" е универсалният отговор на всичко, което тук ще ти се стори "малко" странно. Ако обаче се припознаеш в това, то вероятно …
И така, знай, че си от Русия, когато:
Навечерието на Нова година за теб е МНОГО по-важно от Рождество. Празнуването на Рождество е "още един празник", може дори и да не се празнува. Нова година обаче е реално събитие!
Не обичаш светското бръщолевене по никоя тема и мислиш, че това е напразно губене на време.
Кафе? Не, благодаря. Налейте ми, моля, много силен и сладък черен чай с лимон.
Страхуваш се да седиш на студени повърхности и през зимата обличаш децата с толкова много дрехи, че те приличат на космонавти (те дори се затрудняват да ходят).
Боиш се от студа, но никой не ти вярва. Чужденците искрено се учудват на твоите думи: "Замръзнах".
Ти или някои от твоите приятели живеете в хрушчовка – типов панелен (и страшен) блок, каквито са строили из цялата страна от 1950 до 1960 година.
Да оправяш хотелската си стая или собствения дом преди да дойде домашната помощница е нещо нормално. Защото в противен случай ще те е срам "колко мръсно е тук".
Пиеш алкохол в компания, само след като бъде вдигнат тост.
У дома носиш специални домашни дрехи. Вкъщи сваляш джинсите, с които ходиш на работа и пътуваш в метрото.
И освен това обожаваш спортните екипи на Adidas (за теб те са идеалното облекло, което да носиш у дома или да отскочиш до магазина за цигари).
Когато се готвиш да се качиш на влака за далечни пътувания (денонощие и повече), ти хрумва да вземеш със себе си варени яйца, краставици, пържена кокошка и спортния екип Adidas.
У дома имаш кутия с лекарства за всякакви случаи.
Когато имаш килим на стената.
Обожаваш майонезата, слагаш я на всичко, на което мислиш, че върви: на паста, на филия хляб, подправяш с нея салата, правиш "торта" от майонеза…
Събуваш си обувките преди да влезеш вкъщи.
Държиш у дома украсената новогодишна елха (да, това не е коледна елха) много-много дълго. Вероятно до пролетта. Никой не иска да губи време за прибирането ѝ.
Дори 75 години след края на Втората световна война празнуваш това събитие всяка година. И всяка година в Деня на победата в твоята страна има военен парад с десетки и дори стотици единици военна техника.
Ходиш с приятели на баня и поред налагате голите си тела с това:
Това е метла за баня, обикновено от брезови клонки.
"Лебедово езеро" на Чайковски по телевизията предизвиква у теб тревога и го асоциираш със смъртта (защото през съветско време винаги са го пускали по време на траурни церемонии и по време на пуча).
Според теб да се ходи из гората пет часа и да се берат гъби е отлично запълване на времето.
Да седнеш на пода във вагона на метрото, на летището, та къде ли не още? Само ако не мога повече да стоя и съм на умирачка!
Носиш малък подарък и храна, когато отиваш на гости на приятели.
Знаеш наизуст най-малко няколко откъса от стихотворения и поеми на Пушкин и дори не помниш в кой момент са се запечатали в паметта ти.
За Нова година приготвяш толкова храна, че да стигне минимум за следващите три денонощия. В това виждаш сакралния смисъл на новогодишното празнуване.
И въобще твоят стандартен план за Нова година е да ядеш много (започвайки от полунощ), да пиеш шампанско, да гледаш стари съветски филми (едни и същи всяка година). И не ти е скучно.
...А на 1 януари всяка година гледаш по телевизията "Сам вкъщи" с Макълм Кълкин и "Междузвездни войни" 1976 година.
-30℃ - не е повод да не се ходи на училище, на работа и на среща с приятели. Това изобщо не е повод.
Винаги аплодираш пилотите, когато самолетът кацне на летището. А това, че те изобщо не те чуват, разбира се, не знаеш.
Мислиш, че е неприлично да се пита една жена на колко години е и че това може да я оскърби.
Плюеш три пъти през рамо, ако си казали на глас нещо лошо или не искаш то да се случи.
Не виждаш нищо странно зимно време всеки ден да носиш палто (по възможност дълго, до пода) от естествена кожа и в този вид да купуваш нещо от рода на . . . кренвирши.
Не мислиш, че е странно да носиш обувки и ботуши на висок ток не само на соарета. Ходиш така на работа, до магазина и се разхождаш из зимния парк.
Когато каниш гости у дома, отрупваш масата с храна. Като тук:
И гостите се забавляват, като се хранят и разговарят. Никой не става от масата, освен само да отскочи до тоалетната.
Имаш национален празник "Ден на защитника на Отечеството", когато жените поздравяват мъжете и сякаш са се наговорили, незнайно защо, да им подаряват пяна за бръснене и чорапи.
Никога не се усмихваш на непознати. Усмивката ти вижда само онзи, когото познаваш.
И накрая - мислиш, че само ти и твоите сънародници можете да критикувате вашата страна и никой друг!
Разберете и защо руснаците са толкова безстрашни!