Две дузини яйца, шест опаковки сирене моцарела, няколко бутилки прясно мляко, малко кисело мляко, краставици, портокали, банани и ябълки - това са само някои от продуктите, открити от 23-годишния автомеханик Дмитрий при последния му набег в Москва. "Сърфирам из контейнерите за смет на магазините за храна всеки ден, ако мога. Има доста обекти в района ми и отивам в магазина, само за да си купя сол, пипер и други подправки", казва той.
Дмитрий е фриган – човек, който предпочита да си осигурява храна от боклука, а не от потребителската система.
Според Организацията на ООН по прехраната и земеделие всяка година около една трета от произведената в света храна за консумация от човека - приблизително 1,3 трилиона тона - се губи или се пропилява. В Европа и Северна Америка става дума за съответно 95 кг и 115 кг на човек годишно. А в Русия този показател е малко по-нисък - 56 кг. Руснаците са склонни да изхвърлят 20-25% от потребителските стоки, според Федералната статистическа служба.
Фриганското движение тръгва от САЩ през 1990-те години с цел да се противопостави на неустойчивото потребление, но е относително ново в Русия. Трудно е да се определи броят на хората, които са последователи на фриганството в Москва, Санкт Петербург и Екатеринбург. Много фригани като Дмитрий споделят снимки на своите открития онлайн, обменят съвети къде да се намери и как да се сготви изхвърлена, но годна за консумация храна и дори правят карти "отиди до" определени места.
"Всичко започна през 2015 г.", спомня си той. "По това време за първи път пътувах на автостоп, за да стигна до Сочи, а колегите ми автостопаджии ми разказаха за фриганизма. Нямах много пари и живеех на палатка на плажа, затова реших на собствен гръб да опитам какво е това".
Начин да протестираш или да оцелееш?
И докато някои хора се отвращават от мисълта да използват изхвърляна храна, то приятелите на Дмитрий не го съдят и той никога не е имал спречквания със собственици на магазини. "Семейството и приятелите ми ме подкрепят и понякога споделям с тях това, което намирам. Познавам много колеги фригани. Разбираемо е, че много хора се интересуват от безплатна храна".
Истината е, че ако за някои хора фриганизмът е начин да се противопоставят на разхищението на храна, за мнозина руснаци често финансовите проблеми са принуда те да водят такъв начин на живот. Не е тайна, че много възрастни хора като пенсионера от Санкт Петербург Сергей надничат в кофите за боклук зад магазините. "Понякога намирам хляб и зеленчуци. Миналия път видях касета с мандарини. Някой ги бе изхвърлил, но не можех физически да я взема, защото живея далече", казва той.
Мария, 29-годишна московчанка на свободна практика, която преди три години се е занимавала с фриганизъм, също признава, че е прибягнала до такъв начин на живот заради финансовото си положение. "Имаше период, когато харчех много за ремонт на апартамента и нямах никакви поръчки за работа. Натрупали се бяха прекалено много сметки, затова започнах да икономисвам от храна. Видях филм за фриганизма и реших да се срещна с хора, които го практикуват – запознах се с млада жена, която също бе в затруднено финансово положение, и решихме да ходим веднъж в седмицата да преглеждаме кофите за боклук на магазини за хранителни продукти и кашоните с подбитите плодове, които магазините оставят отвън", казва тя. "Обикновено вземахме много добри продукти. Вземах само неща, които са пакетирани или можех да сваря. Никога не ядях нищо сурово".
Финансовата криза приключва и същото се случва и с фриганизма на Мария. "Ако имах време, щях да продължа този живот, на в Русия това е доста неприятно. Ако нещо е изхвърлено в контейнера, няма да го използвам. Дори в магазините можеш да видиш продукти, които вече изглеждат зле".
Правен капан
И докато фриганите и благотворителни дейности от подобен характер пропагандират по-устойчив подход към храните с изтекъл срок на годност чрез споделяне, като се използват изхвърлени продукти и ястия, които не се нуждаят от приготвяне, за хора в нужда, то руските магазини на дребно изглежда са с "вързани ръце" от изискванията на закона.
През определени периоди те са били принудени съзнателно да изхвърлят продукти с изтекъл срок на годност, но все още годни за ядене. Те ги унищожавали с мръсна вода, въглища или сода, вместо да ги дадат на хора, и всичко това, защото руският закон забранява на бизнеса да предават такава стока на когото и да било. Ако това разпореждане бъдело нарушено, ги заплашвали глоби от 50 000 руб. ($760 ) до 150 000 руб. ($2281) за всяко нарушение. В момента единственото, което магазините могат законно да правят, е да продават с намаление продуктите, чийто срок на годност наближава.
Един малък хранителен магазин в Русия, в Якутск, дори се опитва да въведе следната практика – на определен рафт се излагат продукти за клиенти, които имат финансови проблеми, но експериментът се оказва неуспешен. Собственичката на магазина Олга разказва, че добре облечени хора започнали да си вземат храните. "Хората просто не разбраха, че тези продукти са предназначени за бедните". Подобна ситуация се случва и в Красноярск, където нуждаещите се са се притеснявали прекалено много, за да си вземат от безплатните продукти, докато по-енергичните клиенти, търсещи безплатна храна, са се появявали точно навреме.
Ето и 8 неписани "правила", които да спазвате, ако сте поканени на руска вечеря!