Размразяването в политиката поражда и размразяване във фотографията. Официалните пропагандни кадри остават на заден план и са заменени от битови сцени.
Владимир Лагранж е любител на фотографията още от дете. В обектива му попадат приятели, роднини и случайни хора.
През 1959 г., когато е на 20 години, е нает за фотокореспондент на ТАСС - главната информационна агенция в страната.
Фотографът става свидетел на цяла епоха от съветския живот. "Възпявайки" текстовете на ежедневието, той отказва всякакви нагласени кадри.
"Моята задача беше да запозная читателя с работата на металурзите, пилотите, миньорите, лекарите, фермерите... Техният живот такъв, какъвто е", пише той.
Снимките на Лагранж са съвсем в духа на времето - Европейската агенция за фотография Magnum на Анри Картие-Бресон тъкмо набира сила, като си поставя за цел да защити правата на фотографа и да откаже редактираните снимки и нагласените кадри.
Творбите на Лагранж са публикувани в много съветски списания, както и в немския Die Freie Welt. Има и около 10 лични фотоизложби.
Много от творбите на фотографа стават символи на епохата: "Вратар" (1961 г.), "Гълъби на мира" (1962 г.), "Млади балерини" (1962 г.). Във всяка кипи живот и сякаш надежда за по-светло бъдеще.
През 1987 г. Лагранж е един от 100-те фотожурналисти от цял свят, чиито кадри са включени в книгата "Един ден от живота в Съветския съюз", публикувана в САЩ. За съветската епоха фотографът публикува своята книга, озаглавена "Така живяхме".
През 2002 г. за приноса си към фотографията Лагранж е удостоен с главната награда за фотография на страната - "Златното око на Русия".
"Смисълът на работата му е да бъде наблюдателен участник в събитията на всяка "улица", на която животът го изпрати", казва директорът на Центъра за фотография "Братя Люмиер" в Москва Наталия Григориева-Литвинская.
Ретроспекцията на фотографа "Улица 'Лагранж" ще бъде изложена в Центъра за фотография "Братя Люмиер" от 5 септември до 17 ноември 2019 г.