Съветският съюз неведнъж е признавал мащаба на собствените си загуби. Официалната статистика за броя на загиналите расте правопропорционално с времето: от 7 милиона при Сталин до 26,6 милиона при Владимир Путин (и преоценката продължава).
И до днес е трудно да си представим този огромен брой убити във войната и загинали в тила хора. Но още по-трудно е да се запълни възникналата демографска пропаст.
Простият отговор на въпроса как се е справил Съветският съюз е "никак". Последиците от тази трагедия не са преодолени дори и цели 75 години по-късно.
Страна на жените
На първо място, положението е влошено и от обстоятелството, че загубите не са разпределени равномерно в отделните възрастови групи: убитите са предимно хора в наборна възраст (която е и детеродна). На второ, те са предимно млади мъже. Резултатът е рязка полова диспропорция в населението.
"Дисбалансът между мъжете и жените в Русия се оказва дори още по-голям от този в Украйна и Беларус, които са изцяло окупирани по време на войната, докато в РСФСР под окупация е около ¼ от населението", отбелязва изследователят Николай Савченко.
По данни от 1959 г. жените се оказват с 18,43 млн. повече от мъжете, а раждаемостта пада 2 пъти. "Подобни разлики няма дори в Германия и Полша, които понасят сериозни загуби в годините на Втората световна война", констатира експертът от центъра "Карнеги" и заместник-директор на Института по демография към Висшата школа по икономика Михаил Денисенко. Миграцията също оказва влияние – няма много хора, които мечтаят се преместят в Съветския съюз, а и са малко тези, на които това е позволено.
Какво се прави по въпроса?
По-късно, в следвоенния СССР към края на 1980-те дисбалансът съществено намалява и прирастът на населението върви с прилични темпове, макар и скокообразно. Например, през 1980-те в страната се раждат 2,28 млн. деца, каквито са прогнозите.
Две са съществените обстоятелства, които обуславят тези временни скокове на раждаемостта. Едно от тях се случва още преди началото на Втората световна война. През 1936 г. Сталин издава постановление "За забрана на абортите" и предвижда пакет от мерки за финансова подкрепа на майчинството. След това се появява и секретно постановление на Народния комисариат на здравеопазването за изтеглянето от продажба на всички противозачатъчни средства.
Това се случва въпреки факта, че Русия е първата държава в света, узаконила прекратяването на бременността по желание на жените (в Европа това се случва едва след Втората световна война, през 1950-те). През 1920-те години революционерката и жена на Ленин Надежда Крупская пише: "Докторите и акушерките спекулираха с абортите. Евтиният аборт, към който прибягваха шивачките, прислугата и т.н., се правеше обикновено от съвършено неосведомени хора и беше свързан с големи рискове... Не бива да се смята за престъпление унищожението на плода, който още не е живо същество и е част от организма на майката". Подобна риторика е масова по онова време. Но заради икономическите трудности, особено масовия глад през 1932-1933 г., раждаемостта в страната започва да пада стремително и през 1930-те години социалната политика прави рязък завой.
Второто обстоятелство са привилегиите, които се предоставят в рамките на демографската политика. От тях могат да се възползват жените, родени в края на 1950-те - 1960-те години, което води до скок в раждаемостта през 1980-те. Всичко това води до неустойчив, но все пак съществуващ прираст на населението. През 2010 г. разликата между броя на мъжете и жените в страната вече е само 8 милиона.
Естествено, това е несравнимо със ситуацията, която би могла да е налице, ако тези близо 27 милиона души бяха живи. Експертите продължават да смятат, че Русия "умира".
Поредната "яма"
Александр Авилов/Moskva Agency
През 2017 г. раждаемостта в Русия пада до минимума за предходните 10 години и оттогава ситуацията не се е променила особено. За да се преодолее тази криза, до 2024 г. правителството ще реализира специалния национален проект "Демография" с бюджет от над $40 милиарда. Програмата е продължение на държавната програма за подкрепа от средата на 2000-те години, а основната ѝ движеща сила е изплащането на помощи за няколко деца.
Дори и това обаче не е достатъчно и демографите прогнозират поредната "яма". Някои от тях критикуват проекта "Демография" с твърдения, че бюджетът му е прекалено раздут. Други са точно на обратното мнение – смятат, че финансирането трябва да се увеличи поне 4 пъти до 2% от БВП. Както отбелязва генералният директор на Института за научно-обществени експертизи Сергей Рибалченко, "в европейските страни този показател е 3-4% от БВП" и размерът му в Русия в момента не е достатъчен.
Прочетете още: Руснаците бързо остаряват!