Кученцето, открито във вечните ледове на Тумат през 2015 г., е дори вълк или опитомен хибрид между вълк и куче, учените не могат да бъдат напълно сигурни.
С други думи, този плейстоценски канид може да е бил древен домашен любимец.
Експертите могат да са по-категорични за едно нещо: то им е разкрило тайна, равна на значителен научен напредък, касаещ се до проучването на рибонуклеиновата киселина (РНК), пише издание The Siberian Times.
За разлика от ДНК, РНК има сравнително кратък живот. И все пак е съхранена в добро състояние в тялото на това древно създание от Якутия.
ДНК съдържа копие на гените и може да оцелее хиляди години при подходящи условия. Но РНК е работното копие на гена.
ДНК анализът показва какъв вид гени има даден вид, докато РНК обяснява кои от тях са работили и кои са били "неактивни".
Сега д-р Оливър Смит от Копенхагенския университет и колегите му анализираха РНК от черния дроб, хрущялите и мускулната тъкан на древното животно.
"Учените показаха, че РНК, секвенирана от чернодробната тъкан на кученцето от Тумат е представителна за животинското РНК, с много специфични транскрипции, които съвпадат с по-съвременни проби от вълци и кучета", отбелязват от sci-news.com.
"Транскрипцията е на най-старата РНК, секвенирана досега, надминаваща досега най-старата с поне 13 000 години".
Според д-р Смит "Изследователите на древна ДНК досега не са били склонни да опитват да секвенират древна РНК, тъй като като цяло тя е по-нестабилна от ДНК и по-податлива на ензимно разграждане".
"Въпреки това след последните ни успехи в секвенирането на древна РНК от растителен материал смятаме, че добре запазен животински екземпляр, съхранен във вечните ледове, просто може да запази достатъчно материал за секвенция". "За наша радост установихме, че не просто сме открили РНК от различни тъкани, но в някои случаи кодът е толкова добър, че можем да различим тъканите по начин, който има биологичен смисъл".
По негови думи "като знаем, че РНК действа като посредник между ДНК и протеините, сами по себе си по-стабилни, би било изкушаващо да попитаме: и какво?".
"Но смятаме, че бъдещето на древната РНК има огромен потенциал. Например много от клинично най-значимите вируси наоколо днес имат геноми РНК и етапът на РНК често е решаващ за разбирането на тънкостите и сложността на генната регулация. Това може да има последствия, когато говорим за натоварванията в околната среда и щамовете, които задвижват еволюцията".