Сам между звездите: Първият човек в открития космос Алексей Леонов напусна този свят завинаги

Алексей Леонов (1934-2019) – съветският астронавт, който прави първата разходка в космоса в човешката история в рамките на мисията "Восход-2", напусна този свят на 11 октомври 2019 година. Руският президент Владимир Путин изказа своите съболезнования. "Те се познаваха добре и Путин се отнасяше към Леонов с голямо уважение... той винаги се е възхищавал на смелостта на Леонов", каза говорителят на президента Дмитрий Песков.

85-годишният Леонов има дълга кариера зад гърба си. През 1970-1991 г. той работи като заместник-началник на Центъра за обучение на космонавти. През 1975 г. участва в експерименталния полет "Аполо-Союз" – първият полет в космоса, извършен съвместно от двете суперсили. По онова време командир Леонов оглавява съветския екипаж.

След като се пенсионира през 1991 г. Леонов работи c търговски структури и посвещава времето си на изкуството и рисуването – основно на творби за космоса. Но той винаги ще бъде помнен като първия човек, полетял и завърнал се от космоса. А това пътешествие (което по-късно става основната на филма "Ерата на първите") изобщо не е лесно.

Идеалният кандидат

"Полетът в космоса изисква цялата ти енергия, всички твои познания и умения", казва Леонов години след приключението си. "Прекарах в открития космос само 12 минути. Но сега мога да кажа, че всяка от тези минути ми отне година подготовка на Земята".

Пътят му към космоса е доста типичен за Съветския съюз: Леонов е роден в сибирските предградия на гр. Кемерово (на 3600 км източно от Москва) и се труди усилено, за да стане пилот. Той е достатъчно опитен и смел, за да се присъедини към първия съветски екип от астронавти през 1960 година. Юрий Гагарин, който година по-късно става първият човек в орбита, също е част от този екип.

В онези години СССР върви стъпка по стъпка към завладяването на космоса. През 1961 г. е извършена първата мисия на човек в космоса (Юрий Гагарин). През 1963 г. в космоса излита и първата жена (Валентина Терешкова). През 1964 г. се случва първият полет в космоса с повече от един човек. Следващата стъпка е в открития космос да бъде пуснат астронавт, оставен сам във вакуум.

"По време на срещите с евентуалните нови кандидати за полета, най-голямо впечатление ми направи Леонов", си спомня в мемоарите си "Ракети и хора" ракетният инженер Борис Черток, работил в рамките на съветската космическа програма. "Той притежаваше нещо много близко до мъжеството на Гагарин... и много прозорлив поглед". Не само Черток е впечатлен – така че съветите избират Леонов.

Звезди и извънредни ситуации

"Звездите ми бяха отляво и отдясно, над мен и под мен", спомня си Леонов, описвайки спиращата дъха гледка след първата му стъпка в космоса. В този драматичен полет през март 1965 г. той не е сам – космическият кораб "Восход-2" се командва от неговия колега Павел Беляев, чиято мисия включва задачата да помогне на Леонов да се върне на кораба, ако нещо се обърка.

И това се случва! Тъй като е невъзможно условията в открития космос да се имитират абсолютно точно на Земята, по време на 12-те минути, които Леонов прекарва, носейки се край космическия кораб, свързан за него с 5,3-метрово въже, Леонов едва успява да се върне на "Восход-2", движейки се много бавно и страдайки от изключително тежко претоварване. Шансовете той да бъде оставен в космоса са много реални.

"(След като се върнах в кораба) махнах каската си и се опитах да подсуша очите си от потта, но не можех – все едно някой бе полял главата ми с вода", спомня си Леонов. Неговото приключение и това на Беляев далеч не е свършило: автоматичната система за приземяване отказва, така че им се налага да се приземят в ръчен режим. За да не повредят обекти на земята, Беляев насочва кораба към Северен Урал, където те го напускат с парашути.

Дългият път към дома

Поради отказа на комуникационните системи (което по-късно е признато за огромен неуспех), в продължение на два дни на астронавтите им се налага да оцеляват в горите, на стотици километри от най-близкия град. "Седяхме там в скафандрите си в продължение на два дни, не носехме други дрехи", споделя Леонов. Най-накрая са спасени и откарани в Москва.

"По време на мисията имаше 3-4 момента, в които можеше да умрем", уточнява по-късно Леонов. Но той (за разлика от Павел Беляев, който умира през 1970 г. едва на 40-годишна възраст), има дълъг и пълноценен живот и надживява държавата, пратила го към звездите. През целия си живот той не забравя онези 12 минути в открития космос и прави всичко възможно да приближи човечеството до Вселената.

А знаете ли какво са правели съветските космонавти между космическите полети!